Фиона Бартон - Вдовицата

Щом затворихме телефона, започнах да събирам багажа. Отново в устата на вълка.

Когато се прибрахме, вече ни чакаха пред вратата. Глен се обади на Том да се консултира може ли да спре словесните атаки срещу него.

— Това е клевета, Джени. Том казва, че трябва да ги съдим… поне да ги заплашим, иначе ще продължат да ровят около нас, да си врат носа в живота ни и да ни държат на първа страница на вестника си.

Исках всичка да приключи и се съгласих. Глен ги разбира тези работи.

Отне известно време, докато адвокатите напишат жалбата си и обяснят защо фактите в онези статии са неверни. Това ги забави. С Глен отново поехме към Холбърн и хванахме същия влак, който използвах аз, докато пътувах за процеса.

— Днес е Денят на мармота — казва той. Опитва се да поддържа духа ми и аз го обичам за това.

Този път Чарлз Сандерсън не ни е адвокат. Този е спретнат и подреден човек. Мога да се обзаложа, че перуката му няма да се килне на една страна. Изглежда заможен, представям си, че има спортна кола и къща в провинцията, а кантората му блести от метал и стъкло. Клеветата явно е сериозен бизнес. Питам се дали господин Сандерсън го знае.

Този, новият, е делови до мозъка на костите си. Напада като прокурор, задава въпросите по десет пъти. Стискам ръката на Глен, за да му покажа, че съм с него, и той стиска моята в отговор.

Елегантния натиска и човърка дълбоко във всяка подробност.

— Трябва да обмислим хубаво всеки детайл, господин Тайлър, защото в общи линии това дело е преразглеждане на случая за Бела Елиът. Процесът беше прекратен заради действията на полицията, но „Хералд“ настоява, че вие сте отвлекли момичето. Нашата позиция е, че е долна клевета. Но вестникът ще хвърли цялата помия върху вас, ще използва доказателства, които по една или друга причина не са били допуснати на процеса. Разбирате ли?

Сигурно сме изглеждали малко объркани, защото Том започна да обяснява всичко на прост език, а Елегантния обърна поглед към прозореца.

— Ще извадят цялата мръсотия, Глен. И ще я хвърлят върху теб, за да спечелят журито на своя страна. Трябва да демонстрираш своята невинност, да настроиш хората срещу „Хералд“.

— Аз съм невинен — пламна Глен.

— Знаем, но трябва да го покажем и на другите, да сме сигурни, че няма да има изненади. Само те предупреждавам да си отваряш очите на четири, защото може да ти излезе много скъпо. Ще струва хиляди.

Глен ме поглежда и аз се опитвам да покажа смелост, но вътре в себе си вече тичам към вратата. Можем да използваме мръсните пари, за да платим.

— Нали няма да има изненади, господин Тайлър? — пита Елегантния.

— Никакви — отвръща Глен.

Аз свеждам поглед.

На следващия ден те подадоха молба в съда и „Хералд“ я публикува на страниците си, после я пусна по радиото и телевизията. „Тайлър се опитва да запуши устата на «Хералд»“ беше заглавието на първа страница.

Мразя израза „да запуши устата“.

26 септември 2008, петък

Даун побесня, когато видя снимките на семейство Тайлър от Франция. „Безобразие!“, написа тя в страницата си във Фейсбук с линк към снимката на Тайлър, излегнал се по шорти и голи гърди на шезлонга пред къщата с книга в ръка — трилър със заглавие „Книга за мъртвите“. Потресена от наглостта му, тя беше готова да отиде и да го разтърси здраво, за да изкопчи истината. Тази мисъл се въртя из главата ѝ цяла сутрин, не спираше да си представя Тайлър на колене, виждаше го как плаче и я моли да му прости. Накрая убеди себе си, че това ще помогне, обади се на Марк Пери в „Хералд“ и сподели намерението си да застане очи в очи с престъпника.

— Искам да отида в дома му и да го погледна в очите. Мисля си, че ще се разкае и ще направи признание — каза тя, развълнувана от страха и емоциите от предстоящата среща с похитителя на детето ѝ.

Пери не беше сигурен. Не че изпитваше угризения за обвинението срещу Тайлър, напротив, вече пишеше заглавието на новата статия в главата си, но искаше драматичната среща да бъде ексклузивна, а входната врата на семейството се бе превърнала в публично място.

— Той може да не ни отвори, Даун — възрази Пери. — Тогава ще увиснем пред тях като дрехи на простора. Трябва да го направим някъде, където няма да може да се скрие. Да го пресрещнем неочаквано на улицата. Ще се помъчим да разберем кога е следващата му среща с адвокатите и ще го сгащим на излизане. Ще бъдем само ние.

Тя разбра и не каза на никого за намерението си. Знаеше, че майка ѝ ще се опита да я разубеди.