Фиона Бартон - Вдовицата

— Онзи сериал, дето едни идиоти седят в едно кафене и се опитват да минат за по-умни, отколкото са, за него ли говориш?

— Да, сър. Мат Уайт може да е Мат ле Бланк. Схващате ли?

Той схвана. Щракаше ѝ мозъкът на Салмънд, но как щяха да го открият?

Салмънд се зае с новата следа. Намираше време между другите задачи, работеше кротко, но ефективно и след всеки доклад оставяше Спаркс успокоен и леко объркан. Успяваше да се шмугне в офиса му за момент с нов документ, с отговор на някой от въпросите или просто за съгласуване на действията, без да откъсва и него, и себе си от текущата работа.

Постепенно той повярва, че може да открият нова следа. Но тази нова надежда го обърка, изнерви го и отслаби вниманието му. Разкриването на това паралелно разследване от началството беше неизбежно. Той често забравяше да затвори вратата и един ден, докато говореше по телефона, детектив Даунинг използва момента и надникна вътре, без да чука. Поканата ѝ да споделят обяда си остана без отклик от страна на Спаркс, но докато говореха, тя видя своя случай „Бела Елиът“ на бюрото му.

— Джуд, това са просто останали документи от времето, когато работех по случая — обясни ѝ той, когато забеляза погледа ѝ.

Обяснението му прозвуча кухо дори за самия него, но не знаеше какво друго да направи, за да предотврати нещастието.

Вместо укор получи съчувствие, но това като че ли влоши още повече нещата.

— Трябва да си починеш, Боб — обърна се твърдо към него шефът на официалната им среща на другия ден. — Трябва ти помощ. Препоръчвам консултация с психолог. Тук имаме прекрасни специалисти.

Спаркс преглътна смеха си. Взе един списък с имена и две седмици отпуск и се обади на Салмънд от колата си, за да я уведоми.

— Не се върти повече около случая, Салмънд. Ако те пипнат, бъди сигурна, че няма да мине за случайност. Мисля, че следващия път ще бъдат безмилостни. Нека го оставим на новия екип. Аз излизам в отпуск.

— Разбрано — каза остро тя и той си помисли, че сигурно не е сама.

— Обади ми се, ако искаш да говорим — добави той.

17 септември 2008, сряда

Кейт Уотърс вреше и кипеше вътрешно, докато преглеждаше сутрешната преса.

— Можехме да го имаме ние — каза тя към всеки, който бе готов да слуша, докато разлистваше „Хералд“. Ник Дийкън, в дъното на нюзрума, чу, но продължи да трака по клавиатурата. Тя заряза препечената си филийка и отиде при него.

— Можехме да го имаме — повтори ядосано.

— Знам, че можехме, Кейт, но тя искаше прекалено много пари, а и вече поместихме три големи интервюта с нея — избута той стола си назад и я погледна измъчено. — Кажи ми честно, какво ново казва тук? Да, нямаме тази снимка със съседското дете, но извадките от чата и детското порно вече са били навсякъде.

— Не е там въпросът, Ник. Сега „Хералд“ става официален представител на Бела Елиът. Ако преразгледат случая „Тайлър“ и го обявят за виновен, ще могат да се похвалят, че те са намерили справедливост за Бела. Къде ще сме ние тогава? Ще стоим на стълбите и ще си държим оная работа в ръце.

— Намери по-добра история, Кейт — чуха те гласа на главния редактор, изникнал неочаквано зад тях. — Не си губи времето със стари новини. Заминавай на срещата на маркетинга, ще говорим после.

— Добре, Саймън — кимна тя на отдалечаващия му се гръб.

— По дяволите, повикаха те на шефската среща — засмя се Ник, след като изчака шефът да излезе.

Кейт се върна на мястото си при студената филийка и започна да търси нова по-добра тема.

При нормални обстоятелства щеше да звънне на Даун или на Спаркс, но този път това бе невъзможно. Даун бе напуснала лагера, а Боб бе изчезнал мистериозно вече втора седмица. Тя бе чула от негов колега, че имало някакво обвинение за намеса в случая с Бела, но телефонът му беше изключен.

Кейт реши да пробва отново и се поздрави наум, когато чу сигнала.

— Здрасти, Боб — изчурулика, когато Спаркс най-после отговори. — Как си? Върна ли се вече на работа? Предполагам, че си видял „Хералд“?

— Здравей, Кейт. Да видях го. Доста смела стъпка от тяхна страна, предвид решението от първото дело. Дано да са им добри адвокатите. Както и да е. Радвам се да те чуя. Аз съм добре. Бях в отпуск, но вече съм на линия. В града съм, правя справки. Между другото, съм доста близо до теб.

— Имаш ли намерение да обядваш днес?

Разбраха се да се видят в един скъп френски ресторант. Той седна, след малко се появи и Кейт в черен костюм и с мрачно настроение в остър контраст с бялата покривка на масата.