Фиона Бартон - Вдовицата

— Но записът го оневинява. Видяхме го да пазарува от Чембърс точно по времето, когато Бела е била отвлечена. Часовете не съвпадат. Няма как да е той. Съжалявам, сър.

Спаркс се отпусна отново на стола и затвори очи. Вината не беше нейна, но да убиеш вестителя понякога е доста изкушаваща мисъл. Макар и трудно, той ѝ се противопостави.

— Добра работа, Салмънд. Продължавайте — каза, без да отваря очи.

И те продължиха.

Беше впечатляващо, сякаш гледаше драматизация на своето разследване, но вместо актьори ролите бяха изпълнявани от детективи.

— Сякаш седя в залата и гледам пиеса — сподели той с Ейлийн.

— Кой играе твоята роля? Робърт де Ниро? О, не, забравих, че е Хелън Мирън — засмя се тя.

Но стоейки в периферията като част от публиката и далече от врящия котел на разследването, той видя нещата от друга гледна точка. Сега можеше да осмисли обективно нещата и това му даде възможност да забележи пукнатини в разследването и фалшиви следи.

— Съсредоточихме се върху Глен Тайлър прекалено рано — обясни той на детектив Салмънд. Беше му коствало много да си го признае, но знаеше, че трябва да е честен със себе си. — Хайде да разгледаме още веднъж деня, когато Бела изчезна. Да го направим тихо, без да вдигаме шум.

И те се върнаха тайно към всяка стъпка на Бела през онзи втори октомври 2006 година, от мига, когато се е събудила. Използваха набързо разчистения метален шкаф в ъгъла на кабинета на Спаркс и направиха своя монтаж от снимки и факти.

— Изглежда като проект по изобразително изкуство — пошегува се Салмънд. — Липсва само пластмасово покритие и можем да си направим значки за шоуто на Синия Питър.

Тя предложи да подреди всичко в компютъра, но Спаркс се страхуваше да не ги разкрият.

— Така ще можем да се отървем от него, без да оставим следа, ако се наложи.

Той не беше сигурен кога Салмънд предложи помощта си. Тя не го притискаше като Матюз. Матюз му липсваше, липсваха му пиперливите мъжки шеги и близостта, неподходяща при работа с жена. При работа с жена вървеше по-скоро лекият флирт, отколкото приятелството. Но определено не тъгуваше за наплесканите с кетчуп наденички на Йън Матюз и гледката на подаващо се над късата риза шкембе.

Детектив Салмънд беше умна и старателна. Той все още не знаеше може ли да ѝ се довери, но нямаше избор. Имаше нужда от нейния лишен от емоции ясен поглед, за да го предпази да заоре отново в същата посока.

Според Даун Бела се бе събудила в седем и петнайсет. Малко по-късно от обикновено, но било, защото вечерта си легнала късно.

— Защо си е легнала късно — попита Салмънд.

И те прегледаха показанията на Даун.

— Ходили до „Макдоналдс“ за някакво събитие и на връщане чакали дълго автобус.

— Какво събитие? Празнували ли са нещо? Не е бил рожденият ѝ ден… той е през април. Мислех, че Даун е зле с парите. Има около петстотин лири в кредитната си карта. Съседите казват, че рядко излизала от дома.

— Сега като чета показанията ѝ, виждам, че не сме я попитали — каза Спаркс и Салмънд го записа в своя списък.

„Това момиче обича списъците — помисли си Спаркс. — С жените е така, дай им списъци да правят.“

— Значи, специален чай. А после бонбони в магазина. Нещо се е случило в живота им.

Салмънд написа „Смартис“ на нова страница и сложи тефтера със списъците в шкафа.

Те седнаха от двете страни на бюрото. Салмънд зае стола на шефа. Между тях лежеше копие от доклада на Матюз, оставен като подарък на раздяла. Спаркс имаше усещането, че е на разпит, но Салмънд беше права да посочи пропуснатите въпроси и той се съсредоточи върху тях.

— Имало ли е мъж в живота ѝ? Какво знаем за онзи Мат, от когото е забременяла? Говорили ли сме с нея за това?

Пропуските в разследването впериха обвинително очи в Спаркс.

— Хайде да разберем тези неща — каза бързо Салмънд, щом забеляза, че лицето на шефа ѝ потъмнява.

В акта за раждане на Бела не бе отбелязано името на бащата. Като неомъжена, Даун нямаше право да го назове, освен ако той самият не бе присъствал и не бе дал съгласието си за това. Но тя каза на разследващите, че името му е Мат Уайт, че живее някъде около Бирмингам и работи за фармацевтична фирма.

— Може да осигури виагра, когато си пожелае — каза тя на Спаркс.

В началния етап на разследването те не откриха в Бирмингам Матю Уайт, който да отговаря на описанието. После Тайлър влезе в картинката и всички останали отидоха в чекмеджето.

— Мат може да е прякор. А не знаем дали не се е представил под фалшиво име. Женените често го правят, за да се предпазят от нахални гаджета, особено когато всичко свърши — отбеляза Салмънд. — Обзалагам се, че е фен на „Приятели“.