Фиона Бартон - Вдовицата

— Изглеждаш отлично, Боб — излъга го тя. — Извинявай, че закъснях. Знаеш какъв е трафикът.

Той стана и ѝ подаде ръка над масата.

— И аз току-що влизам.

Баналните приказки приключиха в мига, когато сервитьорът дойде и донесе менюто, предложи им специалитетите на деня и вода, наля вино и изчака поръчката. Най-после с чиния магре де канар 2 2 Магре де канар — патешки гърди с кожата. — Бел.ред. пред себе си Кейт започна ентусиазирано.

— Искам да помогна, Боб — каза, хващайки вилицата си. — Трябва да има нещо, което изисква втори поглед.

Той заби поглед в розовото месо пред себе си.

— Виж, Кейт, допуснахме грешка и няма как да я поправим. Нека да видим какво ще сътвори кампанията на „Хералд“. Аз мисля, че той може да ги съди.

— Да съдиш някого за клевета, е опасно начинание — отвърна тя. — Пекла съм се на този огън. Ако го направи, ще трябва да се качи на свидетелската банка, да даде показания и доказателства, които да оборят твърденията им. Мислиш ли, че му стиска?

— Той е умен човек. И хлъзгав — започна да мачка една троха хляб между пръстите си Спаркс. — Не знам как ще постъпи.

— За бога, Боб! Ти си отлично ченге. Защо се предаваш?

Той вдигна глава и я погледна мълчаливо.

— Извинявай, не исках… — би отбой тя. — Просто не мога да спра да мисля за Бела.

— Аз също — отвърна Спаркс.

Докато отпиваха от виното, Кейт се ядоса на себе си. „Остави човека на мира!“, заповяда си тя.

Но просто не можеше. Не беше в природата ѝ.

— Е, какви справки направи днес?

— Уточнявам някои детайли. Преглеждах данни от едно разследване за кражби на коли. Освен това някои моменти от разследването на Бела останаха неизяснени. В самото начало, когато разпитахме Глен Тайлър за пръв път.

— Попадна ли на нещо интересно — полюбопитства тя.

— Всъщност, не. Става дума за разпита на друг шофьор на фирмата за доставки, който също е бил в Хампшър през онзи ден.

— Какъв е този шофьор?

— Били са двама — това вече го знаеш.

Но тя не го знаеше.

— Другият се казва Майк Дунан. Вероятно не сме споменали името тогава. Както и да е. Навремето го изключихме като възможен извършител. Една пътна камера го засякла по същото време да излиза от магазин. Сега има проблем с гръбнака и е инвалидизиран.

— Разпита ли го?

— Не. Оставих го на криминолозите. Бях зает с Тайлър… но новият екип го е викал скоро за повторен разпит.

Кейт се извини за момент, отиде до тоалетната, записа името и се обади в редакцията да намерят адреса на Дунан. За по-късно.

Върна се отново на масата тъкмо когато детективът прибираше кредитната си карта в портфейла.

— Защо, Боб? Нали аз те поканих?

Той махна с ръка и се усмихна.

— Удоволствието обаче беше мое, Кейт. Беше ми приятно да те видя. Благодаря за обяда.

Докато напускаха ресторанта, тя си помисли, че го заслужава. На тротоара той стисна ръката ѝ и двамата се върнаха на работа.

Докато чакаше такси, телефонът на Кейт завибрира и тя пропусна една кола, за да се обади.

— В избирателните списъци има един Майкъл Дунан от Пекам. Ще ти изпратя адреса и имената на съседите му — каза колегата ѝ от криминалната хроника.

— Ти си върхът! Благодаря — отвърна тя и вдигна ръка на друго такси. Но телефонът ѝ звънна в мига, когато приключи първия разговор.

— Къде си, по дяволите? Направихме сделка с бившата съпруга на онзи футболист. Живее близо до Лийдс, така че хващай следващия влак, а аз ще ти пусна имейл с подробностите. Звънни ми, като стигнеш до гарата.

20 септември 2008, събота

В деня, когато обвиниха Глен за втори път, някой мушна под вратата един брой на „Хералд“. Глен го хвърли директно в боклука. Извадих го и го скрих зад белината под мивката. Исках да го прочета по-късно. Знаехме какво се задава, защото от „Хералд“ идваха предишния ден, задаваха въпроси през вратата, пъхнаха дори бележка. Казаха, че ще настояват за преразглеждане на процеса, за да може Бела да получи възмездие.

— Ами аз нямам ли нужда от възмездие? — попита Глен.

Беше удар, но Том телефонира и го осведоми, че вестникът трябва да се бръкне дълбоко, за да заплати цената, и по-важното — нямат доказателства. Каза още: „Затягайте коланите“, каквото и да значеше това.

— Хералд идва в пълно бойно снаряжение, но всичко е само сензация и врели-некипели — успокои той Глен, който ми повтаряше всяка негова дума.

— Говори, сякаш започваме война — обадих се аз, но тутакси замълчах. „Чакането ще е по-лошо от реалността“, добави Том и аз се надявах да е прав.