Фиона Бартон - Вдовицата

— За бога, Даун, ти сериозно ли? Подписа ли нещо?

— Не. Ще се видя с тях днес следобед.

— Добре. Дай ми двайсетина минути.

— Ами…

— Моля те, Даун!

Когато след малко Кейт ѝ се обади, тя разбра моментално, че репортерката е с празни ръце.

— Съжалявам, Даун. Не искат да го направят. Смятат, че е огромен риск да обвинят Тайлър. И мисля, че са прави. Това е просто реклама и може да те отвее. Не го прави.

Даун въздъхна.

— Аз също съжалявам, Кейт. Знаеш, че не е лично. Ти беше чудесна, но не мога да спра само защото един вестник е изгубил интерес.

— Закъснявам, Даун, трябва да вървя. Надявам се скоро да се чуем.

И ето я сега, преглеждаше договора и търсеше скрити клаузи и капани. Адвокатът ѝ вече го беше прочел, но я бе посъветвал да хвърли още един поглед „в случай че решат да вмъкнат нещо допълнително“.

Марк Пери я наблюдаваше, кимаше окуражително на всяка нейна забележка и накрая, когато подписа документа, се усмихна широко.

— Добре, да започваме тогава — каза той, стана и я поведе към стаята, където седеше един журналист, готов да проведе „Голямото интервю“.

Вестникът вече имаше няколко готови страници, бяха се подготвили, докато чакаха присъдата. Преди процеса те взеха интервю от бивши колеги на Тайлър от банката и от фирмата за доставки, бяха подбрали най-гнусните истории от чат стаите и имаха на разположение детско видео с порноелементи, свалено от полицията от компютъра на Тайлър. Бяха подкупили също така една съседка, осигурила им непоказвани досега снимки на нейните деца с Тайлър. Едно от децата беше малко русо ангелче.

Съседката им бе разказала как той наблюдавал децата от прозореца си и как се наложило да закове вратата между дворовете им.

Ето че усилията им нямаше да отидат напразно.

— Не се съгласи на „Убиец“, но първият ден мина страхотно — каза Пери на своите подчинени, остави сакото си на облегалката на стола и нави ръкавите на ризата. — Хайде да поработим над уводната статия. И доведете адвокатите. Не ми се ходи в затвора.

„Хералд“ напълни първите девет страници със статията си като настояваше Глен Тайлър да си получи заслуженото, а Министерството на правосъдието да преразгледа делото.

Това беше прекрасна демонстрация на силата на журналистиката. Тя размаха юмрук, изискваше реакция и читателите ѝ я дадоха. Страницата на вестника в интернет се изпълни с крясъци „Разпни го“, ругатни и призиви за връщане на смъртната присъда.

— Обичайните ненормалници — обобщи на сутрешната среща шефът на новините. — Необичайното е, че са адски много.

— Моля, моля, нека да покажем малко уважение към читателите си, господа — каза главният редактор и всички се засмяха. — Така. Какво имаме за днес?

21 юли 2008, понеделник

След проваления процес Спаркс усети нещо различно. Гняв. Насочен главно към него самия. Беше позволил да го примамят и бе възприел губеща стратегия.

Какво си бе въобразявал? Докато минаваше покрай отворените врати на горния етаж, дочу един от началството да го нарича „ловец на слава“ и се сви вътрешно. Уж бе мислил за Бела, но изглеждаше, че всичко е било за собственото му его.

„Обаче не получих слава“, каза си горчиво той.

Излезлият няколко месеца по-късно доклад, написан в онзи изчистен стил, характерен за този вид документи, заключи, че решението да се използва служител под прикритие, за да се намери доказателство срещу заподозрения, „е взето на базата на експертно мнение и консултации с висши служители и експерти, но тактиката е била напълно погрешна заради липса на контрол от страна на опитен служител“.

„С други думи, провалихме се“, каза Спаркс на Ейлийн, когато ѝ се обади след срещата с шефовете.

Отстраниха го временно от работа и той си остана вкъщи, по пижама, да чака изхода от разследването. Звънеше всеки ден на колегите от екипа си. От тях разбра, че вътрешното разследване е решило да обвини за всичко по-висшестоящите, той щеше да получи порицание, но нямаше да го уволнят. Щяха да му възложат други задачи с друг екип. Не знаеше да плаче или да се смее на това.

На следващия ден се върна на работа и пое новите си задължения.

— Ново начало за всички ни — каза му току-що назначеният шеф. — Знам, че те тегли, но трябва да оставиш Глен Тайлър на някой друг. Няма как да работиш по случая след този публичен провал. Ще изглежда като разплата и всички нови следи ще бъдат неглижирани.