Фиона Бартон - Вдовицата

Истината беше, че двамата не си бяхме достатъчни, но мисълта, че имам нужда и от някой друг, го нараняваше. Предполагам, че по тази причина не се съгласи да осиновим дете, „Не искам някой да си пъха носа в живота ни, Джени. Това си е само наша работа“. И беше категорично против да потърсим сурогатна майка. С Лиза бяхме обсъждали темата. Една сутрин бяхме седнали на бутилка вино и тя ми предложи да ми роди едно. Изглеждаше искрена в желанието си и аз се заех да намеря подходящ момент и да убедя Глен.

— Отвратителна идея, ако ме питаш — каза той.

И темата приключи.

С времето се научих да не плача пред него, но всеки път, когато приятелка или близка се похвалеше, че е бременна, сърцето ми се късаше. Сънищата ми бяха пълни с бебета, изгубени бебета, които търсех безкрай и понякога, когато отворех очи, все още усещах главичката им на рамото си.

Започнах да се страхувам от сънищата си, отслабнах доста. Пак отидох на лекар и той ми даде някакви хапчета, за да се успокоя. Не казах на Глен. Не исках да се чувства виновен.

Тогава започнах да събирам колекцията си. Тайно късах снимките от списанията и вестниците и ги пъхах в чантата си. Когато станаха много, започнах да ги лепя в тетрадки.

Изчаквах да остана сама, вадех ги, сядах на пода, галех всяка снимка и се обръщах към бебетата по име. Можех да карам така с часове, преструвайки се, че са мои.

От полицията казаха, че Глен е правел същото на своя компютър.

Онзи ден, когато се развика, ми заяви, че го карам да търси порно в компютъра. Пълен абсурд, но той беше много ядосан и не разбра как му се изплъзна от устата.

Упрекна ме, че му отнемам желанието със своята мания за деца. И трябвало да търси удовлетворение другаде.

— Просто гледам порно — побърза да добави, когато разбра, че е отишъл твърде далеч. — Всички момчета обичат да гледат порно, нали, Джени? Не пречи на никого. Просто малко забавление.

Не знаех какво да отвърна. Не знаех също, че всички момчета обичат да гледат порно. Тази тема не се дискутираше в салона.

Разплаках се. Той ми каза, че вината не била негова. Завлекли го в тези сайтове, докато бил онлайн. Не трябвало да показват такива неща в мрежата. Чисто и просто капан за свестни мъже. И с времето се пристрастил. „Това е медицински проблем, Джени. Пристрастяването.“ Не можел да се въздържи, но никога не гледал детско порно. Тези кадри просто си пробили път в компютъра му. Като вируси.

Не исках да го слушам повече. Беше ми прекалено трудно да отделя моя Глен от онзи мъж, когото полицията издирваше. Трябваше да държа нещата в правилната посока.

Трябваше да пазя тайните му, както и своите.

8 април 2007, понеделник

Глен Тайлър имаше готов отговор за всичко. Умът му щракаше бързо и когато шокът от арестуването премина, изглеждаше, че дори се забавлява със ситуацията.

— Арогантен малък червей — избухна пред жена си Спаркс. — Не съм сигурен, че на негово място щях да бъда толкова самоуверен.

Ейлийн стисна ръката му и му подаде чашата с вино.

— Не, ти щеше да си признаеш всичко начаса. От теб би излязъл ужасен престъпник. Какво предпочиташ за вечеря? Риба или пържола?

Спаркс седна на един от високите столове, с които Ейлийн бе настояла да обзаведат кухненския барплот и си взе морков от шкафа.

Денят беше изтощителен. През цялото време бе ровил из показанията на Тайлър в търсене на някаква пукнатина или несъответствие.

На компютъра му намериха снимки на сексуално насилвани деца, но според заподозрения били свалени по погрешка. Интернет бил виновен и станало без негово знание. С кредитната му карта беше купувано детско порно, но някой бил клонирал картата му. „Не знаете ли, че е пълно с клонирани кредитни карти?“

— Джейн подаде жалба за открадната кредитна карта миналата година. Тя ще ви разкаже. Трябва някъде да има полицейски доклад.

„Интересно, че се е случило точно когато из вестниците започнаха да пишат за връзката между кредитните карти и онлайн секса с деца“, замисли се Спаркс, прелиствайки отново показанията на Тайлър. Но това не можеше да се докаже.

„Ще видим кой кого — закани се наум Спаркс по време на почивката за кафе. — Мисли си, че историята му е желязна, но още не сме свършили.“

Наистина спокойствието на Тайлър беше непробиваемо, докато не го разпитаха втория път и не му показаха албума със снимки на деца, изрязани от вестници и списания, които откриха в кухненския шкаф.