Фиона Бартон - Вдовицата

Една от клиентките в салона каза, че всеки брак „уляга след дълбока и продължителна експлозия“. Но това, нашето, улягане ли беше?

По това време той започна да се оттегля в стаята с компютъра. Да се крие от мен. Избирайки своите глупости.

7 април 2007, събота

По време на разпита микробусът на Тайлър бе откаран до Саутхамптън, беше разглобен и огледан милиметър по милиметър от криминалистите, заедно с иззетите от дома му униформа и обувки. Бяха взети за изследване отпечатъци, слюнка, проба изпод ноктите му, гениталиите и косата.

А IT специалистите разровиха всички тъмни кътчета на компютъра му.

Всички бяха на бойна нога. Спаркс реши да опита късмета си със съпругата. На следващата сутрин в осем часа, веднага след кралската си закуска, той почука на вратата ѝ.

Джейн Тайлър отвори с наполовина облечено палто.

— Божичко! — възкликна тя, когато го видя. — Да не се е случило нещо с Глен? Адвокатът ми каза, че всичко ще се изясни и днес ще се прибере у дома.

— Не съвсем — отвърна Спаркс. — Налага се да поговорим, госпожо Тайлър. И мисля, че е по-добре да го направим тук, отколкото в управлението.

Очите на Джейн се разшириха, когато чу за управлението. Тя отстъпи назад и пусна Спаркс да влезе, преди съседите да го видят, като едновременно с това свали палтото.

— По-добре да влезем — каза тя и го поведе към гостната. Спря пред дивана и се засуети. Изглеждаше недоспала, косата ѝ висеше безжизнено и гласът ѝ бе дрезгав, когато го покани да седне. — Вече отговорих на всички въпроси онзи ден. Станало е голямо объркване.

Беше толкова възбудена, че седна, после стана и пак седна, изгубена в собствената си къща.

— Вижте, тръгнала съм към мама и татко. В неделя винаги правя косата на мама. Не мога да не отида — обърна се към него тя. — Не съм им казала нищо за Глен…

— Защо не им се обадите и да кажете, че не сте добре — предложи Спаркс. — Налага се да изясним някои неща.

Джейн затвори очи и помръкна, сякаш щеше да се разплаче всеки момент. После стана внезапно и отиде до телефона да излъже.

— Просто главоболие, татко, но ми се ще да си остана в леглото тази сутрин. Кажи на мама, че ще ѝ звънна по-късно.

— Така — кимна Спаркс. — Сега ви моля да ми разкажете за вас и Глен.

— Какво имате предвид?

— От колко време сте женени? Местни ли сте и двамата?

Джейн разказа на Спаркс за срещата на автобусната спирка и продължи чак до вълшебната им сватба и щастливия семеен живот.

— Той е работел в банка, нали така? — попита детективът. — Работата му е била хубава, с възможност за кариера…

— Да, така беше — отвърна Джейн. — И се гордееше с работата си. Но реши да започне свой бизнес. Глен има много идеи, крои планове… Той мисли мащабно. А и не се разбираше с началника си. Мисля, че онзи завиждаше на Глен.

Спаркс направи кратка пауза, после попита:

— А какво ще ми кажете за историята с компютъра.

Джейн се взря в него. Очите ѝ отново се разшириха.

— Какво искате да кажете? Каква история с компютър?

„По дяволите, тя не знае за порното — помисли си Спаркс. — Ами да ѝ кажем.“

— Намерили са неприлични снимки на служебния му компютър, госпожо Тайлър.

Думата „неприлични“ увисна във въздуха и Джейн се изчерви.

— На работния му компютър — продължи Спаркс. — И на компютъра, който взехме онзи ден оттук. Порнографски снимки с деца.

Тя протегна ръце, за да го накара да замълчи.

— Не знам нищо за порнографски снимки и компютри — каза тя. Червеният цвят се насити до лилаво и плъзна по шията ѝ. — Сигурна съм, че Глен също не знае. Той не е такъв човек.

— Какъв човек е Глен, госпожо Тайлър?

— Боже, що за въпрос е това? Нормален, предполагам. Да, нормален. Работлив, добър съпруг…

— В какъв смисъл е добър съпруг? — наведе се към нея Спаркс. — Можете ли да кажете, че сте щастлива двойка?

— Да, разбира се. Почти никога не се караме.

— Имате ли финансови проблеми? Или проблеми от интимно естество?

Нямаше представа защо се посвени да каже „сексуално естество“, но притеснението на жената от зададените въпроси беше осезаемо. Матюз трябваше да дойде всеки момент и той се замоли да не се забави.

Сержантът не разочарова шефа си.

— Какво имате предвид като казвате „интимно естество“?

— Имаме предвид „в спалнята“, госпожо Тайлър — изясни въпроса Матюз без никакво притеснение.

Тя го погледна така, сякаш я бе заплюл.

— Не, никакъв проблем — измънка и се разплака.