Фиона Бартон - Вдовицата

— Ти си имаш Глен — обича да повтаря тя.

Когато дойдоха, мама седна — бледа и изгубила дъх, а татко се настани до нея и хвана ръката ѝ.

— Майка ти има нужда от малко спокойствие, Джен — ме прекъсна той, когато за пръв път се опитах да кажа, че тя има нужда от лекар. — И аз реших да я успокоя.

— Всичко ще се оправи, мамо. Истината ще излезе наяве, ще видиш. Станала е грешка. Глен им каза къде е бил и какво е правил, те ще проверят и нещата ще се оправят.

Тя се взря продължително в мен, сякаш ме изпитваше.

— Сигурна ли си, Джен?

Джен беше сигурна.

Те не дойдоха повече. Аз ходех у тях да се виждаме.

— Майка ти не може да понесе идването у вас — ми каза татко по телефона.

Аз ѝ правя косата всяка седмица. Преди обичаше да ходи на фризьор веднъж месечно, но след ареста на Глен го правеше все по-рядко. Опитвах се да не го виня за това, но ми беше трудно. В някои дни се улавях как си мисля, че и аз не го харесвам вече.

Като онзи ден, когато ми каза, че е видял албума с изрезките. Стана два дни след като го бяха пуснали. Тогава вече е знаел, бяха му казали в полицията, но изчакваше подходящ момент. Усещах, че ще се случи нещо. Познавах го.

И когато ме хвана да гледам снимката на едно бебе в списанието, избухна.

Любовта ми към бебета била маниакална — така ми каза, треперейки от гняв. Всичко станало, защото те намерили албумите ми в дъното на шкафа, където ги държах, зад тубата за вода. Бяха само снимки. Какво лошо има в тях?

Той се развика. Не викаше често. Обикновено се затваряше и спираше да ми говори. Глен не обичаше да показва емоциите си. Когато сядахме да гледаме филм заедно, аз си изплаквах очите, а той просто си седеше. В началото мислех, че е така, защото е много силен, че истинските мъже правят така, но сега не съм сигурна. Може би просто не чувства нещата като другите хора.

Но в онзи ден той се развика. Имах три албума, всичките пълни със снимки на бебета. Изрязвах ги от списанията в работата, от вестници и поздравителни картички. Бях написала на корицата „Моите бебета“, защото си беше така. Толкова много бебета! Имах си свои любимци. Например Беки с ританките и панделката в същия цвят, и Тео — пухкаво момченце с усмивка, която ме караше да замирам от удоволствие.

Моите бебета!

Знаех, че Глен ще го приеме като обвинение, че е безплоден, за това ги криех, но не можех да спра.

— Ти си болна — крещеше той.

Накара ме да се засрамя. Може би наистина бях болна.

Глен никога не говореше за „нашия проблем“, както го наричаше той. В началото тръгнах сама по доктори, исках да разбера защо не мога да забременея.

— Много сте млада, госпожо — ми каза доктор Уилямс. — Успокойте се и се опитайте да не мислите за това. Ето ви най-доброто лекарство.

И аз се опитах. Но след една година убедих Глен да дойде с мен. Казах му, че нещо не е наред с тръбите ми, и той се съгласи да дойде за подкрепа. Доктор Уилямс ни изслуша с кимане и усмивка.

— Искате ли да направим изследвания? — попита накрая и така започнаха нашите разходки до болницата.

Първо направиха моите изследвания. Бях готова на всичко, за да забременея, и изтърпях безропотно всички спекулуми, прегледи, ултразвуци и какво ли още не.

— Тръбите са чисти като стъкло — заключи гинекологът в края на мъките. — Вие сте напълно здрава.

Следващият беше Глен. Стори ми се, че не искаше да участва, но аз бях толкова отчаяна, че нямаше как да откаже. Сподели, че било ужасно. Накарали го да се почувства като парче месо. Проби, пластмасови чаши, стари разкъсани порносписания. Опитах се да го ободря с думите, че съм изключително благодарна, но не помогна. После зачакахме.

Оказа се, че броят на сперматозоидите на Глен клони към нула. Това сложи край на изследванията. Горкият Глен! В началото беше съсипан. Смяташе, че се е провалил, че е по-малко мъж, и беше толкова разстроен, че не виждаше какво означава това за мен. Означаваше, че няма да има бебета. Никой никога нямаше да ме нарече „мамо“, нито „бабо“. През първите дни той се опитваше да ме успокоява, когато плачех, но бързо се отегчи и след известно време втвърди тона. Каза, че е за мое собствено добро и трябва да се примиря.

Престана с извиненията и започна да повтаря:

— Нали се имаме един друг, Джени. Всъщност сме големи късметлии, нали?

Опитах да се почувствам късметлийка, но не успях.

Винаги съм вярвала в късмета. Харесва ми мисълта, че хората могат да променят целия си живот за един миг. Вижте „Кой иска да стане милионер“. И тотото. В един момент си обикновена жена на улицата. В следващия — милионерка. Аз си купувам талон всяка седмица и на сутринта над мивките в салона си фантазирам, че печеля. Знам точно какво бих направила. Ще купя голяма къща до морето, някъде, където има много слънце, може и в чужбина, и ще осиновя няколко сирачета. Глен не фигурира в плановете ми. Знам, че няма да одобри, и не искам стиснатите му устни да развалят мечтата ми. Глен беше част само от моята реалност.