Фиона Бартон - Вдовицата

— Добре, Даун. Остани с мен. Можеш ли да ми опишеш Бела? С какво беше облечена?

— Тя… има руса коса. Днес я вързахме на опашка. Толкова е мъничка. Та тя е още бебе! Не мога да си спомня с какво беше облечена… Май с панталонки и тениска. Боже, просто не мога да мисля. Бела носи очила. Малки, кръгли, с розова рамка. Защото има мързеливо око. Намерете я, моля ви, намерете я!

Изпратените униформени полицаи потвърдиха историята на Даун Елиът, претърсиха къщата и околността и след трийсет минути името на Бела Елиът беше на бюрото на детектив Спаркс.

— Изчезнало е двегодишно момиченце, Боб — уведоми го сержантът, когато влезе в кабинета му. — Казва се Бела Елиът. Никой не я е виждал от два часа. Играла си в градината отпред и изчезнала. Станалото е в юрисдикцията на Уестланд. Майката не е на себе си. Лекарят е при нея.

Сержант Йън Матюз остави тънка папка на бюрото на шефа си. На нея бе изписано с черен маркер името на Бела Елиът. Към корицата беше прикрепена с кламер цветна снимка на детето. Спаркс почука с пръст по фотографията и я огледа добре, преди да отвори папката.

— И какво правим? Къде търсим? Къде е бащата?

Сержант Матюз седна уморено.

— Досега са претърсили къщата, таванското помещение и градината. Работата не изглежда добре. Няма и следа от нея. Таткото е от Мидландс, поне така твърди майката. Напуснал ги е една нощ, преди Бела да се роди. Опитваме се да го издирим, но майката не ни помага много. Смята, че не е нужно той да знае.

— Ами тя? Майката? Какво ще кажеш за нея? Какво е правила, докато детето е играело навън? — попита Спаркс, почуквайки с пръст по снимката на детето.

— Казва, че е правила чай на Бела. Прозорецът на кухнята гледа към градината отзад, за това не е виждала момичето.

— Отпред оградата е толкова ниска, че дори не може да се нарече ограда.

— Въпреки това тя е оставила детето без надзор, без да ѝ мигне окото — измърмори замислено Спаркс и се опита да си спомни двете си деца на тази крехка възраст. Джеймс беше вече на трийсет — специалист счетоводител, а Саманта — на двайсет и шест и сгодена. Бяха ли ги оставяли с Ейлийн сами да си играят в градината? Не можеше да си спомни. По онова време не се мяркаше много вкъщи. Беше денонощно на работа. Трябваше да попита Ейлийн, когато се прибере… ако се прибере. Той откачи сакото от закачалката зад гърба си и бръкна в джоба му за ключовете на колата. — Ще отида да огледам наоколо. Да подуша въздуха, да поговоря с майката. Ти остани тук и организирай нещата, ако имаме нужда от помощ. Ще ти се обадя преди седем.

Докато шофираше към Уестланд, той пусна радиото да чуе местните новини. Изчезването на Бела беше първото коментирано събитие, но репортерът не съобщи нищо, което Спаркс вече да не знаеше. „И слава богу!“, помисли си той със смесени чувства.

Манър Роуд гъмжеше от репортери, любопитни съседи и полицаи, всеки интервюираше всеки в някаква вербална оргия.

Спаркс си проби път до групата пред вратата на номер 44А, кимайки на познатите журналисти.

— Боб — провикна се една жена, — има ли новини? Някаква следа?

Кейт Уотърс тръгна към него с уморена усмивка. Последният път, когато се срещнаха, беше в Ню Форест по повод едно зловещо убийство. Тогава пийнаха по едно-две питиета и поклюкарстваха за съпруга, когото Боб бе разкрил и заковал.

— Здравей, Кейт. Току-що пристигнах, но може би по-късно ще имам нещичко за теб — отвърна той, премина през кордона от униформени полицаи и влезе в къщата.

В гостната миришеше на котка и на цигари. Даун Елиът се бе свила на дивана; треперещите ѝ пръсти стискаха мобилен телефон и кукла. Русата ѝ коса бе събрана в опашка и лицето ѝ изглеждаше по-младо, отколкото всъщност бе. Тя вдигна поглед към високия сериозен мъж на прага и устните ѝ потръпнаха.

— Намерихте ли я? — попита тя.

— Госпожо Елиът, аз съм инспектор Боб Спаркс. Искам да намеря Бела и се надявам да ми помогнете.

Даун го погледна в очите.

— Но аз казах всичко на полицаите. Трябва ли да задавате всеки въпрос по десет пъти? Просто я намерете. Намерете детето ми!

Той кимна и седна до нея.

— Добре, Даун, хайде да опитаме още веднъж. Може да има нещо ново, може да сте си спомнили нещо.

Тя му разказа отново всичко. Риданията заглушаваха думите ѝ, но той разбра, че Бела е единственото дете на Даун Елиът, резултат от обречена връзка с женен мъж, когото срещнала в някакъв нощен клуб. Малкото ѝ момиченце било нейната утеха. То обичало да гледа филми на Дисни и да танцува. Даун не била близка със съседите.