Майкл Доббс - Последното раздаване

Драже вече беше до него, буташе хората и му викаше да отстъпи към колата, но от своя страна и те ги бутаха назад и бяха много повече, и върховният комисар, все още дезориентиран и превит, се препъна. Драже го хвана, вдигна го и се опита да го премести към колата. Мартин помисли, че ударът трябва да е бил по-силен, отколкото беше преценил първоначално, защото му се привиждаха светлини; за свое смайване той откри, че не бяха звездичките на леко мозъчно сътресение, а осветлението на телевизионен екип. Всяка част от демонстрацията — тоест всяка част след юмрука — беше хваната във видеото. Гневът на възрастни майки. Развети банери с искания за край на британските колониални издевателства. Забрана на базите. Отстъплението на препъващия се върховен комисар, понесен като дете в ръцете на своя бодигард, бягащ в нощта от гнева на стариците. Първата искра на кипърското неподчинение. Какво нещастно съвпадение, че новинарският екип се беше оказал на правилното място в грешния момент. Костната треска беше избухнала.

— Напаст в чайната.

— Пак ли мишки? Диърдри почти скочи от прозореца направо в Темза миналата седмица, като видя две малки зверчета да я зяпат. Пъхат се зад ламперията. Време е да върнем котката, не мислиш ли?

— Не мишки. Слухове.

Бууза-Пит се дразнеше на привидното пренебрежение на лидера си.

— Том е замислил нещо, но никой не знае точно какво.

От зоната около басейна се чуваше пищенето на играещите деца. Родителите им, до един министри, се бяха отдали на редките изкушения на лятната неделя в Чекърс. Малко по-далеч, на тучната поляна, министърът на околната среда упражняваше удара си върху няколко голф топки, докато един охранител по синя риза и бронежилетка патрулираше с препасан полуавтоматичен „Хеклер & Кох“. На верандата, в сянката на красивото имение с покрити от мъх червени тухли, един стюард от военновъздушните сили сервираше напитки. Атмосферата беше спокойна, обядът скоро щеше да бъде сервиран и Ъркарт изглеждаше решен да не оставя нищо да го разстрои. Това беше официалната му почивка, щеше да я прекара както намери за добре.

— Дали не крои план да ти отправи предизвикателство за лидерството на партията през есента? — това говедо Бууза-Пит не спираше да го занимава, като толкова много се стараеше да го впечатли, че веждите му бяха сключени угрижено като на някой герой от роман на Достоевски.

— Не. Едва ли. Не би могъл да спечели и той го знае.

Клер се беше отпуснала удобно и пиеше „Минт джулеп“ 36 36 Коктейл с бърбън и мента. — Б.пр. — барманът наскоро се беше върнал от ваканция в Ню Орлиънс, където беше научил да го прави. Тя нарочно подхлъзваше министъра на вътрешните работи; Ъркарт го виждаше и това го забавляваше, само Джефри беше твърде сляп, за да се усети. За него разговорът вече се беше превърнал в състезание за вниманието на Ъркарт.

— Но какво му пречи да опита. Ей така, от злоба. Да нанесе един последен удар, преди да изчезне в сянка.

— Не. Той има други идеи — тя се отпусна още по-назад в стола.

Сега и Ъркарт беше заинтригуван. Тя говореше толкова уверено, с глас, който рисуваше като блажна боя върху чисто платно, но той още можеше да разпознае картината.

— Други идеи, какви например? — предизвика я Джефри.

Клер погледна Ъркарт; искаше ѝ се да запази това за по-подходящ момент, но в погледа му прочете, че трябва да продължи. Една голф топка отскочи в краката им, последвана от закъснял предупредителен вик откъм поляната; явно министърът на околната среда имаше сериозна нужда от упражнения. Ъркарт се надигна от дървения градински стол и ги поведе към пътеките в градината, далеч от ушите и стиковете на останалите.

— Нова партия — продължи най-после тя. — Ще стартират с голяма медийна кампания с изявени имена, които ги подкрепят. И ще надграждат през следващите седмици. Включително няколко човека от нашата партия. Може би дори един-двама от правителството.

— Лудост! — изсумтя Бууза-Пит.

Но погледът на Ъркарт изведнъж я следеше внимателно, беше се привел към нея и слушаше концентрирано, докато пристъпваше внимателно по тревата, сякаш внимаваше да не пропадне в някаква невидима шахта към личния си ад.

— Ще разчита на частични избори за предсрочно освободени места по райони. Тук-там, каквото може да докопа. Хората са готови на всякакви глупости, стига да е промяна. Ще опита да отхапе от мнозинството ми. Така ще ми стане още по-трудно да управлявам.