Майкл Доббс - Последното раздаване

— Оттогава не се е променило много. Пак има пет пивоварни и завод за сосове. В горещите летни дни на главната улица трудно се издържа.

— Именно това имам предвид, г-н министър-председател. Ако не ги накараме да спазват предписанията за чистота, няма да си мръднат пръста сами.

— Но целият град се издържа с бира и сосове. Икономиката им, работата им, закуската и чаят им зависят от това. И едва ли ми е работа да напомням, че пивоварите са сред най-верните корпоративни поддръжници на партията.

Министърката на околната среда усети как всеки един от колегите от двете ѝ страни леко се отдръпна на стола си, по-далеч от нея, сякаш за да избегне някой рикоширал куршум.

— И вие смятате да ги затворите. Да изтриете целия град от картата. За бога, дори Гьоринг не би могъл да направи това.

— Това е искане на Европа, което сме длъжни да…

— И колко градове искат да затрият тези болни французи? През август цял Париж смърди, като падне нивото на водата. Нищо чудно, че всички бягат към морето и оставят града на туристите.

— Това е колективно взето решение след внимателно обсъждане в Брюксел. Нашето бъдеще е с Европа и нейните…

Ето пак. Тя си караше по нейната еднопосочна улица, в грешната посока.

— Майната му на Брюксел — той вече не можеше да сдържа пренебрежението си, но не повиши тон, не искаше да изглежда сякаш губи контрол. — Това се превръща в един бюрократичен бордей, където се събират всички от континентална Европа, за да се изчукат един друг за възможно най-много пари.

Болингброук потропа одобрително по масата, за да покаже своята вярност и задоволство. Магазинчето за къри можеше да бъде спасено.

— Ако бяхте отделили на този въпрос толкова време, колкото аз, г-н министър-председател, щяхте да осъзнаете колко… — тя потърси думата, премисли, претегли последствията и направи компромис — преувеличено е вашето описание.

Един ден, много скоро, обеща си тя, вече нямаше да спира силата на своите убеждения. Нямаше да позволи да бъде кастрирана като повечето от мъжете около масата. Тя беше единствената жена в кабинета и той нямаше да посмее да я уволни. Нали?

— Тази директива е за химически заводи и рафинерии и…

— И за рибни пазари и цветарски магазини! Г-жо министър по околната среда, нека бъда напълно ясен. Няма да търпя да се прокарват такива евро глупости зад гърба ми.

— Г-н министър-председател, всички детайли ви бяха представени в подробен доклад две седмици преди Съветът на министрите в Брюксел да одобри мярката. Не съм сигурна какво още трябваше да направя.

— Да проявите инстинкт. Политически инстинкт — отговори Ъркарт, но беше време да отстъпи, да продължи нататък. — Не може да се очаква от мен да забелязвам всеки дребен детайл, заровен в купища документация.

Той парира, но ефектът не се получи, защото се забави, докато ровеше за очилата си, за да прочете следващата точка от дневния ред.

Какво накара Мейкпийс да се намеси в схватката, дори сам той не можеше да каже. На него му беше в природата да взима участие. Като приятел на Анита и силен поддръжник на Европа никак не му харесаха аргументите и отношението на Ъркарт. Може би му се стори, че като заемащ един от четирите най-важни поста в правителството от него се очаква да успокои страстите, да разсее атмосферата, да удави в масло огъня.

— Не се тревожете, г-н министър-председател — каза небрежно той, докато Ъркарт наместваше очилата си. — Отсега нататък ще изготвяме всички документи на кабинета, напечатани с двойна разредка.

Маслото избухна. Излезе все едно е обвинил Ъркарт в… В какво? Че е твърде стар? Че е твърде изтощен? Че остава назад? За Ъркарт, който днес беше изгубил всякакво чувство за хумор, това изказване прозвуча като ехо на исканията за промяна. Той се изправи толкова рязко, че столът му изхвърча назад по килима.

— Не си правете илюзии, че една анкета ви дава специални привилегии.

Атмосферата беше ледена, въздухът беше станал изключително разреден, изтънял от конфронтацията. Мейкпийс дишаше трудно. Стаята беше жива картина на дълбоко възмущение, сблъсък на различни политически животи. Бавно Мейкпийс също се изправи.

— Г-н министър-председател, повярвайте ми, не съм имал никакво намерение…

Другите не пропуснаха да се възползват от възможността. Двама прави министри спокойно можеше да се възприеме като край на срещата, шанс да се приключи с това извънредно смущение. Чу се общо шумолене на хартия и толкова бързо, колкото да изглежда елегантно, те се разотидоха без повече размяна на думи.