Джон Гришэм - Списъкът на съдията

— Представете ни казуса, господин…

И винаги правеше пауза, за да треперят от страх и да се молят повиканият да бъде друг. След време професор Бърк ставаше любимец на студентите, но Баник не се задържа достатъчно дълго. След нервния срив, който получи заради Бърк, той се прехвърли в Маями и започна да крои отмъщението си.

Бърк имаше син и дъщеря. Синът му Алфред, женен, с три деца, работеше в технологична компания в Сан Хосе. Или поне беше там, когато Баник го провери за последно преди около осемнайсет месеца. Поразтърси се, но не можа да открие къде работи Алфред в момента. На досегашния му адрес живееха други хора. Явно си беше сменил работата и се беше преместил. Баник изруга, ядосан, че не е разбрал по-рано. Отне му цял час да установи, че Алфред живее в Стоктън, но местоработата му оставаше неизвестна.

Дъщерята на Бърк се казваше Джери Кросби, на четиресет и шест години, разведена, с едно дете. Последната информация за нея беше, че живее в Мобил и преподава политически науки в Университета на Южна Алабама. Той намери уебсайта на университета и се увери, че тя наистина работи там. Странно, че имаше снимки на преподавателите във Факултета по политически науки и наказателно право, но не и нейна. Явно пазеше личното си пространство.

По-ранен файл с информация за нея съобщаваше, че е завършила бакалавърска степен в „Стетсън“, а магистърска в „Хауард“ във Вашингтон, след което бе защитила докторат по политология в Тексас. Омъжена за Роланд Кросби през 1990 г., родила на следващата година, разведена шест години по-късно. През 2009-а беше започнала да преподава в Университета на Южна Алабама.

Връзката с Мобил го заинтригува. Седалището на детектива Роли Тейбър, нает от загадъчния му преследвач, се намираше там.

Баник пусна Рейф да обикаля из документацията на „Хърц“ и заспа на канапето.

Алармата на телефона му го събуди в 3:00 ч., след два часа сън. Той наплиска лицето си с вода, изми си зъбите, обу джинси и маратонки и заключи Трезора и външната врата. Напусна града по крайбрежната магистрала и спря на денонощна бензиностанция, където приемаха плащания в брой и имаше само една охранителна камера. След като напълни резервоара, той паркира на тъмно място отстрани и смени регистрационните номера на колата. На повечето магистрали във Флорида вече снимаха всяко превозно средство/Баник пое по пуст провинциален път на север, качи се на между щатска магистрала 10, нагласи автопилота на 120 км/ч и се подготви за дълъг ден. Предстоеше му да измине близо хиляда километра и щеше да има предостатъчно време за размисъл. Наля си силно кафе от термоса, глътна един бензедрин и се помъчи да се наслади на самотата.

Беше навъртял милион километри по тъмно. Девет часа на волана не бяха кой знае какво. Кафе, амфетамини, хубава музика. Ако бе зареден добре, можеше да шофира едни.

Дейв Атисън беше състудент на Рос в Университета на Флорида — голям купонджия, при това успя да завърши с почти пълно отличие. Двамата деляха една стая в общежитието цели две години и преживяха заедно не един и два махмурлука. След колежа се разделиха: единият отиде да следва право, а другият — стоматология. Дейв специализира ендодонтия и стана известен стоматолог в Бостън. Преди пет години му омръзна от снега и дългите зими там и се върна в родния си щат, където си купи кабинет във Форт Лодърдейл и забогатя от кореново лечение за по хиляда долара на зъб.

Дейв не беше виждал Рос от двайсетгодишнината на випуска преди седем години в Палм Бийч. Повечето членове на братството поддържаха връзка с имейли и есемеси, други не. Рос не следеше с голям интерес момчетата от старата банда, но сега най-неочаквано се обади на Дейв, че минава през града и иска да се видят. В събота следобед. Каза, че е отседнал в „Риц Карлтън“, затова се уговориха да се срещнат в бара край басейна.

Прегърнаха се, както се полага на бивши съквартиранти, и веднага си огледаха прошарените коси и фигурите. И двамата стигнаха до извода, че не изглеждат чак толкова зле. Размениха си по няколко шеговити обиди, после сервитьорът дойде и те си поръчаха бира.

— Какво те води насам? — попита Дейв.

— Ще огледам няколко апартамента в Ийст Сограс.

— Апартаменти ли купуваш?

— Не аз, а ние. Група инвеститори сме. Купуваме имоти навсякъде.

— Мислех, че си съдия.

— Да, спечелих изборите за окръжен съдия в Двайсет и втора съдебна област още преди десет години. Само че във Флорида заплатата на съдия на изборна длъжност е сто четиресет и шест хиляди долара, с които не можеш да забогатееш. Преди двайсет години започнах да купувам имоти за отдаване под наем. Фирмата ни постепенно се разрасна и се справяме доста сносно. Вървят ли нещата при теб?