Джон Гришэм - Списъкът на съдията

Реалността беше нова и блестящият ум на Баник щеше да се справи с нея. Щеше да намери това лице и да сложи край на писмата. Глупавите стихотворения щяха да престанат.

Беше изключил семействата на Айлийн Никълбъри, Пери Кронк, Лани Върно и Майк Дънуди. Върна се в началото, към най-удовлетворителния си успех. Отвори файла на Тад Лийуд и разгледа снимките. Стари черно — бели снимки от скаутските дни, една на целия отряд на някакво празненство, друга, направена от майка му на церемонията по награждаването — Рос се беше изпъчил гордо с хубавата си униформа, с лента, на която бяха закачени всичките му значки, а Лийуд го беше прегърнал през рамо. Огледа лицата на другите скаути, най-близките му приятели, и както винаги се зачуди с колко от тях се е гаврил. Страх го беше да попита, да провери дали и те са преживели същото. Уолт Снийд веднъж подметна, че Лийуд прекалява със своите прегръдки и милувки, все пак са дванайсетгодишни и мразят тия неща. Дори го беше нарекъл „противен“, но Рос се боеше да продължи разговора.

Как така един наглед нормален млад мъж ще изнасили дете, невръстно момче? Толкова години по-късно той продължаваше да ненавижда Лийуд.

Подмина снимките, които винаги му причиняваха болка, и се насочи към родословното му дърво, ако можеше да се нарече така. В некролога на Лийуд бяха изредени имената на опечалените: родителите и по-големият му брат. Нямаше съпруга. Баща му беше починал през 2004 г. Майка му беше на деветдесет и осем и не беше с всичкия си. Живееше в доста мизерен старчески дом в Найсвил. Нерядко си беше мислил да очисти и нея само заради удовлетворението да отмъсти на жената, създала Тад Лийуд.

Имаше много евентуални жертви, които беше обмислял през годините.

Братът, Джес Лийуд, беше напуснал града скоро след като плъзнаха слуховете за сексуален тормоз, и се беше установил в Сейлъм, щата Орегон, където живееше вече двайсет и пет години. Беше на седемдесет и осем години, пенсионер и вдовец. Преди шест години Баник му се обади от телефон с предплатена карта и му каза, че е автор на криминални истории и проучва стари полицейски досиета в Пенсакола. Знаело ли семейството на Тад, че той е насилник на деца? Разговорът незабавно приключи. Единствената му цел беше да накаже роднина на Лийуд.

Доколкото можеше да разбере Баник, Джес беше прекъснал връзка с родния си град. Кой да го вини?

Последното стихотворение беше за Дани Кливланд, някогашния журналист от „Пенсакола Леджър“. Когато се прости с живота си, той беше на четиресет и една, разведен, с две деца тийнейджъри. Семейството му го погреба в Акрън. Според социалните мрежи дъщеря му в момента беше третокурсничка в Щатския университет на Кентъки, а синът му се беше записал в армията. Не му се вярваше, че двамата са способни да разработят сложен план за проследяването на сериен убиец. Пък и основателно можеше да допусне, че бившата му съпруга не се интересува кой го е убил.

Спусна се надолу по списъка с файловете. Ашли Барасо, единственото момиче, което беше обичал. Запознаха се, докато следваха право, и преживяха прекрасна любов с внезапен финал, когато тя го заряза заради някакъв футболист. Той беше съкрушен и страда цели шест години, преди да я спипа. Когато тялото й най-сетне застина неподвижно, болката му изчезна и разбитото му сърце се излекува. Сега бяха квит. Съпругът й се появи в медиите и предложи награда от 50 хиляди долара, но тя остана непотърсена. След време той просто се отказа и продължи да живее живота си. Оженил се беше повторно четири години по-късно, родили му се бяха още деца и сега живееше с новото си семейство близо до Вашингтон.

Престън Дил беше един от първите му клиенти. Той и съпругата му искаха да се разведат по взаимно съгласие, но не бяха успели да съберат адвокатския хонорар от 500 долара. Двамата не се понасяха и вече си бяха избрали нови партньори, но адвокат Баник отказа да ги заведе пред съдия, докато не му платят. След това Престън обвини Баник, че спи с жена му, и всичко пропадна. Дори внесе жалба пред адвокатската колегия на щата — една от многото му жалби през годините. Номерът му беше да наема адвокат, да не му плаща хонорара, а после да се оплаче от него, когато той не свърши работа. Всички жалби на Дил бяха отхвърлени като неоснователни. Четири години по-късно го намериха в едно сметище близо до Дикейтър в Алабама. Роднините му бяха разпръснати из страната — невзрачни хора, които вероятно нищо не подозираха.

Професор Брайън Бърк беше умрял на шейсет и две години, а тялото му беше намерено до тясна пътека недалече от уединената му вила край Гафни, Южна Каролина. Това беше през 1992 г. Загледан в снимката му от годишника на Правния факултет, Баник почти чуваше как плътният му баритон кънти в аудиторията.