Джон Гришэм - Списъкът на съдията

— Данни от платените магистрали?

— Щатът ги пази само шест месеца, после ги унищожава. Пък и не е трудно човек да избягва платените магистрали.

— А хотелите?

Садел изхъхри, когато направи опит да напълни дробовете си с въздух, и каза:

— Поредната игла в купа сено. Знаеш ли колко хотела има в Южна Флорида? Хиляди. Избрахме сто от най-вероятните, но не открихме нищо. Във и около Маратон са единайсет. И там нищо.

— Губим си времето с това ровичкане — отбеляза Дарън.

— Нарича се разследване — каза Лейси. — Някои от най-прочутите престъпления са разкрити благодарение на дреболии, на които отначало никой не е обръщал внимание.

— Ти пък какво знаеш за разкриването на прочутите престъпления?

— Не много, но все пак съм чела книги за серийни убийци.

Садел вдиша измъчено, пое си доза кислород и попита:

— Допускаме, че той е пътувал с кола от Билокси и обратно за убийството на Върно, така ли?

— И на Дънуди. Да, така допускаме. Отнема само… колко? Два часа?

— Толкова — потвърди Дарън. — И това е най-удивителното. Ако погледнете осемте убийства — знам, че не разследваме всичките, а само три, — те са на разстояние, което лесно може да се измине с кола от Пенсакола. Дани Кливланд в Литъл Рок е бил на осем часа път. Тад Лийуд в Чатануга на шест часа. Брайън Бърк в Гафни, Южна Каролина, на осем часа. Ашли Барасо в Кълъмбъс, Джорджия, на четири часа. Пери Кронк в Маратон и Айлийн Никълбъри близо до Уилмингтън — на дванайсет часа. Не му се е налагало да лети, да наема коли и да плаща за хотел. Можел е просто да шофира до там.

— Това са само тези, за които знаем — напомни Лейси. — Обзалагам се, че има още. И всяко местопрестъпление е в различен щат.

— Той знае за убийствата повече от нас — каза Садел.

— Предполагам, че е по-опитен и по-умен — добави Дарън.

— Така е, но ние имаме Бети, а тя е хванала следите му. Замислете се. Ако се окаже права, значи е открила убиеца — нещо, което цяла армия следователи не са успели да направят.

— И за което ние не разполагаме с нужния ресурс, нали? — напомни Садел.

— Така е, но си го знаем от самото начало. Да продължим да търсим.

— Кога ще се обърнем към полицията? — попита Дарън.

— Скоро.

Двамата следователи от щатската полиция звъннаха на вратата точно в 8:00 ч., както им бе наредено. Бяха облечени в тъмни костюми, караха тъмна кола, носеха еднакви тъмни очила — ако някой ги наблюдаваше от стотина метра, веднага щеше да разбере, че са ченгета.

Бяха повикани от окръжния съдия по неизвестен повод. Срещали се бяха с много съдии, но винаги в служебните им кабинети, никога у тях.

Съдия Баник им отвори с усмивка, покани ги в просторната кухня и им наля кафе. Върху масата лежеше бял плик А4, адресиран до дома му, където се намираха в момента. Той го посочи и каза:

— Намерих го в пощенската си кутия. Третият в рамките на седмица. Във всеки плик има писмо, очевидно напечатано от умопобъркан човек. Засега ще задържа писмата при себе си. Това, третото, без съмнение е най-заплашително. След като получих и отворих първите две, с това подходих по-внимателно. Сложих си ръкавици и се постарах да не го пипам много. Разбира се, пощальонът не е бил с ръкавици.

— Вероятно не — съгласи се лейтенант Олер.

— Един бог знае какво ще намерите, но вероятно ще има пръстови отпечатъци от пощальона, никакви от мен и ако ни провърви, някакви от този ненормалник.

— Разбира се, господин съдия. — Лейтенант Добс извади найлонова папка и внимателно пъхна в нея плика. — Веднага се заемаме. Според вас спешно ли е?

— Доколко сериозна е заплахата? — добави Олер.

— Е, няма да излизам навън с пистолет, но е добре да разберем кой стои зад всичко това.

— Някакви предположения? — попита Добс.

— Ами не. Всеки съдия е получавал писма от някой луд, но не ми хрумва конкретно име.

— Добре. Още днес ще изпратим плика в криминалистичната лаборатория. До утре ще знаем дали има пръстови отпечатъци. Ако има, ще се опитаме да открием чии са.

— Благодаря, момчета.

Докато потегляха, Олер се зачуди:

— Защо не ни показа и писмата?

— И аз това се питам — отговори Добс. — Явно не иска никой да ги вижда.

— А другите два плика?

— Пипал ги е и сигурно ще има негови отпечатъци.

— Ние ги имаме в базата данни, нали?

— Естествено. Снемат отпечатъци от всеки съдия и адвокат.

След няколко минути излязоха от охранявания квартал. Вече на шосето Олер попита:

— Каква вероятност има да намерим годни отпечатъци по плика?