Джон Гришэм - Списъкът на съдията

Близките на хората, които беше убил, бяха около седемдесет души, свързани с жертвите по силата на брак или кръвно родство. Беше ги анализирал един по един и зачеркна всички освен петима, от които четирима му се струваха слабо вероятни. Вярваше, че е открил човека, който го тормози. Беше жена с много тайни, която живееше затворено и се мислеше за твърде умна и неуловима.

Мобил не беше далече, но Баник не беше прекарвал много време там и не го познаваше. Поне сто пъти беше минавал през градчето, но не помнеше кога за последен път е спирал по някаква причина. Новата му навигация работеше съвършено и той веднага намери улицата, на която живееше Джери. По-късно щеше да огледа квартала й. Апартаментът й се намираше на има-няма шейсет минути от дома му в Кълман.

Откри я. Беше буквално под носа му.

Информацията била твърде важна, за да я разменят по имейл или телефон. Шериф Блек обясни, че е най-добре да се срещнат. Той беше на четири часа път в Билокси и предложи да се видят по средата. Избраха крайпътно заведение на магистрала 10 край Дефюниък Спрингс, Флорида, в 15 ч. в сряда, 16 април.

На излизане от Талахаси Дарън помоли Лейси да шофира, защото той имал да редактира някакъв доклад. Явно не беше добре написан, защото го приспа още преди да са изминали трийсетина километра. Когато се събуди след половинчасова дрямка, Дарън се извини и призна, че снощи е бил до късно на купон.

— Каква ли е голямата новина? — попита Лейси. — Толкова ли е важна, че да не я кажат по телефона или да я изпратят по електронната поща?

— Не питай мен. Напоследък ти си детективът.

— Просто чета книги за серийни убийци. Това не означава, че съм детектив.

— А какво означава?

— Че научих за доста страхотии. Има много извратени хора.

— Слагаш ли Баник в тази категория?

— Няма категории. Всеки случай е специфичен, всеки убиец е посвоему луд. Още не съм чела обаче за толкова търпелив престъпник като Баник, нито за такъв, чийто единствен мотив е отмъщението.

— Какъв е обичайният мотив?

— Няма обичаен, но сексът е фактор. Шокиращо е какви перверзници има.

— Има ли снимки в тия твои книги?

— В някои. С обезобразени тела и много кръв. Да ти дам ли една-две?

— Не, благодаря.

Телефонът му изпиука и той прочете есемеса.

— Интересно. От Садел е. Проверила в съда днешния график на Баник — всичките му дела са отменени. Същото важи и за вчера, и за утре. Обадила се в кабинета му и научила, че съдията е в отпуск по здравословни причини.

Лейси помисли и каза:

— Харесва ми моментът, който е избрал. Как мислиш, дали ни наблюдава?

— Какво да наблюдава? Онлайн няма нищо, а той не подозира какво му кроим.

— Освен ако не следи полицията.

— Допускам, че е възможно. — Дарън се почеса замислено по брадичката. — Но дори при това положение той няма какво да научи, защото и ние нищо не знаем, нали?

Няколко километра пътуваха умълчани.

Единственото друго превозно средство на паркинга беше най-обикновен седан. В заведението шериф Блек и инспектор Нейпиър пиеха кафе, оглеждаха се и чакаха, облечени в цивилни дрехи. Бяха седнали възможно най-далече от бара. Нямаше други клиенти. Лейси и Дарън си взеха кафе и поздравиха. Четиримата се сместиха на малката маса, като се постараха все пак да си дадат малко пространство. Никой не носеше куфарче с документи.

— Сигурно ще приключим бързо — каза Блек. — Но пък може и да се проточи.

Той кимна на Нейпиър да започва, инспекторът се прокашля и се озърна, но нямаше кой да ги чуе.

— Както знаете, убиецът е взел от местопрестъплението два телефона, после ги е пуснал в кутията на малка поща на един час път оттам.

— А пратката е адресирал до дъщеря ви в Билокси, нали? — уточни Лейси.

— Точно така — потвърди Блек.

— През последния месец федералните анализират телефоните в лабораторията си — продължи Нейпиър. — Вече са сигурни, че разполагат с частичен пръстов отпечатък от телефона на Върно. Има няколко странни подробности, една от които е, че няма други отпечатъци, дори от Върно. Явно убиецът се е постарал да избърше апаратите. По телефона на Майк Дънуди няма никакви отпечатъци. Този тип е бил много внимателен, в което няма нищо чудно предвид престъплението. Доколко сте запознати със спецификата на пръстовите отпечатъци?

— Да допуснем, че не знаем почти нищо — отговори Лейси.

Дарън кимна, за да потвърди, че са неосведомени. Нейпиър, който очакваше това, каза:

— Добре. Снети са пръстовите отпечатъци на около двайсет процента от хората в страната и в по-голямата си част те се съхраняват в огромна база данни на ФБР. Както се досещате, федералните разполагат с най-новия и модерен софтуер и могат за броени минути да проверят отпечатък навсякъде. В конкретния случай са започнали от Флорида.