Джон Гришэм - Списъкът на съдията

През последните три дни обаче се улавяше, че много често мисли за него. Ако небето се сгромолясаше, а Баник все още вярваше, че може и да му се размине, Мак щеше да бъде първият човек, когото да потърси.

— Добър вечер, господин съдия — поздрави Мак, докато прибираше телефона си. — Да не си изгуби момичето?

— Оставих я за малко. А твоята дама?

— Нова е, голяма кукла. Секретарката ми ме уреди.

Мак беше разведен от десетина години и беше известно, че се оглежда за нова жена.

— Страхотно изглежда.

— Но нищо повече, повярвай ми.

— Това не е ли достатъчно?

— Засега да. Кой адвокат ще поеме делото за убийствата във Форт Уолтън?

— Още не знам. Съдия Уотсън ще реши. Искаш ли го?

— Може би.

Преди месец двама рокери от Аризона се бяха сбили в долнопробно заведение край Форт Уолтън. Юмручният бой прераснал в размахване на ножове и пистолети, а когато престанали да трошат стъкла, се оказало, че има трима загинали. Рокерите успели да избягат, но накрая ги заловили близо до Панама Сити.

Тъй като всеки човек, обвинен в сериозно престъпление, имаше право на добър адвокат, Мак и партньорът му всяка година се нагърбваха рrо bопо с поне едно дело за убийство. Така прекарваха дълго време в съдебната зала и не губеха връзка със закона. Освен това разнообразяваха ежедневната си практика. Мак обичаше жестоките, често зловещи подробности при такива процеси. Харесваше му да се навърта в ареста, интересно му беше да опознава хора, способни да извършат убийство.

— Случаят май е точно за теб.

— Хубаво, защото животът стана скучен.

Е, Мак, скоро това може да се промени и за двама ни, помисли си Баник.

— Ако го поемеш рrо bопо , мога да уредя нещата.

— Дай да видя как ще реагират в кантората. Ще ти звънна в понеделник. Не става дума за предумишлено убийство, нали?

— Не. Със сигурност не е било предумишлено. Струва ми се, че двама идиоти просто са се напили и са се сбили. Включваш ли се в делата около нефтения разлив?

— Ще си вземем своето — засмя се Мак. — В момента половината адвокатска колегия обикаля с яхти Залива и търси нефтения разлив. Големи пари ще падат.

— И ще е поредната екологична катастрофа.

Убиха още малко време в приказки за свои общи познати и за съдебни дела, в които са участвали. Мак извади кожен калъф за пури и му предложи една „Кохиба“. И двамата запалиха и си наляха малко уиски. Зарязаха професионалните разговори и се върнаха към по-приятната тема за младите жени. После съдия Баник се сети, че Хелън сигурно го търси. Той се сбогува с Мак, надявайки се да не се наложи да се срещат скоро.

Изпращането на дамата му до дома й беше трудно както винаги. Макар да беше боса, Хелън се препъваше и олюляваше, докато вървяха по тухлената пътека в задния й двор.

— Влез за едно питие — промърмори задъхано тя.

— Не, Хелън, отдавна трябваше да сме в леглата. Пък и главата ми ще се пръсне.

— Страхотен оркестър, нали? Прелестна вечер беше!

Мелба ги чакаше на вратата. Баник й връчи обувките на високи токчета, после й предаде и самата Хелън.

— Стана късно, скъпа, ще ти звънна утре сутрин.

— Само по едно!

Баник поклати глава и бързо закрачи към джипа си. Подкара към търговския център и паркира до останалите коли пред киното. Тръгна към своя офис, премина през скенера, изключи алармата и побърза да свали костюма и вратовръзката си. Половин час след раздялата с Хелън той пиеше еспресо и отново потъна в тъмната мрежа, за да проследи най-новите приключения на Рейф.

Бдителността му отнемаше много време и обикновено не беше продуктивна. Въпреки това с помощта на „Маготс“ продължаваше да наблюдава полицейските досиета по всичките си случаи. Засега нито едно управление не беше успяло да защити ефикасно данните и мрежата си. В някои проникваше по-лесно, отколкото в други, но нито едно не го затрудни особено. Продължаваше да недоумява как е възможно повечето окръжни и градски институции да имат толкова слаба защита. Деветдесет процента от пробивите можеха да бъдат предотвратени със скромни усилия. Обичайните пароли бяха „администратор“ и „офис“.

По-досадната работа беше проследяването на близките на жертвите. Бяха десет семейства, които той беше съсипал. Майки и бащи, съпрузи и съпруги, деца, братя и сестри, лели и чичовци. Не му беше жал за тях. Искаше просто да стоят настрана.

Човекът по следите му не беше ченге, нито частен детектив, нито автор на кримки по действителни случаи, който търсеше тръпката. Този човек беше роднина на жертва, спотайвал се в сенките дълги години. Беше го наблюдавал, събирал информация, проследявал.