Джон Гришэм - Списъкът на съдията

Съдия Баник извади от препълнения си гардероб дизайнерски костюм на „Дзеня“ от светлосив камгарен плат, бяла риза с френски маншети и тъмносиня вратовръзка. Полюбува се на отражението си в огледалото и реши, че има много европейски вид. Късно в събота следобед излезе от дома си и отиде в стария квартал „Норт Хилс“ в Пенсакола. Улиците бяха сенчести, заслонени от короните на стари дъбове, от чиито дебели клони висеше испански мъх. Много от къщите бяха на по двеста години и бяха устояли на урагани и рецесии. По време на детството си в Пенсакола Рос и приятелите му минаваха с велосипедите си през „Норт Хилс“ и се възхищаваха на хубавите къщи. И през ум не му минаваше, че някой ден ще бъде добре дошъл в квартала.

Зави по застланата с обли камъни алея на красиво консервирана викторианска къща и паркира джипа си до лъскав мерцедес седан. Заобиколи към задния двор и почука на вратата. Мелба, старата домашна помощница на Хелън, го поздрави с обичайната си сърдечна усмивка и го осведоми, че госпожата се облича. Попита го иска ли нещо за пиене. Баник помоли за джинджифилова бира и се настани на любимото си място в билярдната.

Хелън беше вдовица и нещо като негова приятелка, макар че той нямаше никакъв интерес към романтичната страна на нещата. Тя също. Третият или четвъртият й съпруг беше починал от старост и я беше направил богата, а тя предпочиташе да си запази парите. Допускаше, че на нейната възраст всички евентуални партньори ще се стремят към състоянието й. Затова връзката им беше просто удобство, нищо друго. На нея й беше приятно да има кавалер в града, още повече — адвокат, красив и по-млад от нея. А той пък я харесваше, защото беше остроумна, скандална и не го заплашваше с нищо.

Хелън твърдеше, че е на шейсет и четири, но едва ли. Дългогодишните агресивни пластични операции бяха позагладили някои бръчки, бяха заоблили брадичката й и повдигнали клепачите й, но Баник подозираше, че тя е най-малко на седемдесет. Неговият харем, както го наричаше мислено, включваше няколко жени, най-младата от които бе на четиресет и една. Изискването беше да са богати и блажено необвързани. Той не си търсеше съпруга и през годините беше зарязал няколко приятелки, които намекваха за брак.

Мелба му донесе питието и го остави в тихата стая. Вечерята беше в 19:30 ч., невъзможно бе да пристигнат навреме. Като съдия, той държеше на точността, но спрямо Хелън проявяваше търпение. Затова я чакаше, наслаждавайки се на хубавата леко поизтрита кожена мебел, персийските килими, дървената ламперия по стените, дъбовите лавици, натежали от стари книги, великолепния полилей от друг век. Къщата на четири нива заемаше площ от 930 квадратни метра, но Хелън и Мелба използваха незначителна част от нея.

Той затвори очи и изрецитира последното стихотворение, което беше получил. Авторът вече го свързваше с Дани Кливланд, бившия журналист от „Леджър“. Беше се отървал от него през 2009-а, само преди пет години. И от Айлийн Никълбъри преди това. И от Пери Кронк през 2012-а, после от Върно и Дънуди преди по-малко от година. Имаше чувството, че жертвите му изпълзяват от гробовете и тръгват да го преследват като армия от зомбита. Живееше в непрекъснат шок, мислите му бяха хаос от неистови проблясъци, разиграваше шеметно стратегии, които се променяха през час.

Затвори очи и си пое дълбоко дъх, после бръкна в джоба си, извади хапче ксанакс и го преглътна с бирата. Прекаляваше с хапчетата. Те трябваше да успокоят тревогите му и да го отпуснат, но вече не му действаха.

Възможно ли беше да изгуби своята висока и привилегирована позиция в живота? Предстоеше ли да бъде разобличен? Миналото, което се беше постарал да прикрие по блестящ начин, започваше да го преследва. Настоящето му и общественото му положение бяха изложени на риск. А бъдещето изглеждаше твърде ужасно, за да се замисля над него.

— Здравей, скъпи — поздрави го Хелън и влезе в стаята.

Баник скочи на крака, разпери ръце за любезна прегръдка и я удостои с въздушни целувки.

— Изглеждаш прекрасно – увери я той.

— Благодаря ти, скъпи — отвърна тя и сведе поглед към червената си рокля без ръкави. — Харесва ли ти моят „Шанел“?

— Ослепителна си.

— Благодаря ти, скъпи.

Беше родена в малко градче в Джорджия и се смяташе за истинска южняшка красавица. Затова говореше с провлачен акцент. Приведе се по-близо към него и каза:

— Изглеждаш ми изморен, господин съдия. Имаш тъмни кръгове под очите. Пак ли те мъчи безсъние?