Джон Гришэм - Списъкът на съдията

Още един обикновен бял плик без адрес на подателя.

Съвсем невинно си изглежда туй аквапаркче край морето — булдозер, огън и строеж, жълтици във гърнето.

На тъмно — скрити договорки, на светло — ангел сред светците, ала на своите партньори ти дърпаше конците.

Но будната свободна преса разкрива долните лъжи, мошениците уволнява и в ред съдиите държи.

Ех, старият те победи, направи те на пух и прах.

Ти мен преследва и ликува, когато аз умрях.

Мързеливата съботна сутрин на Лейси бе нарушена на два пъти, преди да се добере до кафеварката. Първото обаждане я събуди в 8:03 ч. Непознат номер, вероятно спам. С други думи, не вдигай. Нещо обаче я подтикна да го направи, а ако се окажеше автоматично обаждане, можеше просто да затвори както винаги.

— Добро утро, Лейси — поздрави я тихо Джери.

— Добро утро. Какво има?

— Просто си мислех за теб. Напоследък често ми се случва. Как си, какво правиш?

— Спях, но ти ме събуди. Събота е, почивен ден, днес не съм на работа. Мисля, че вече ти обясних.

— Извинявай — каза Джери с тон, който издаваше всичко друго, но не и разкаяние. — Защо трябва да е по работа? Не може ли просто да си поговорим като приятелки?

— Не може, защото не сме приятелки, поне засега. Запознахме се преди около месец. Някой ден може и да се сприятелим, след като свършим работата, която ни събра, но още не.

— Разбирам.

— Каквато и да е причината за обаждането ти, със сигурност не е приятелските ти чувства.

— Така е. Много съжалявам, че те притеснявам.

— Събота сутрин е, Джери. Наистина спях.

— Ясно. Виж, сега затварям, но нека първо да кажа каквото исках. Може ли?

— Казвай.

— Твърде вероятно е Баник да знае за жалбата и за това, че ти се ровиш в миналото му. Не мога да го докажа, но започвам да си мисля, че той притежава някаква свръхсила, екстрасензорни способности, нещо такова. Не знам. Но със сигурност е изключително умен и съобразителен. Е, може би съм малко параноична, но живея с него от много отдавна и смея да твърдя, че е навсякъде. Внимавай, Лейси. Ако знае, че си по следите му, от него може да се очаква всичко.

— Мислила съм по въпроса.

— Добре. Дочуване.

Джери затвори и Лейси веднага се почувства зле, че се е държала толкова рязко. Горката жена беше развалина, и то от много години, затова самата тя трябваше да прояви повече търпение.

Само че беше твърде рано в събота сутрин.

Искаше да поспи още и затвори очи, но кучето заскимтя. Колко хубаво би било Али да е до нея. А ето че лежеше сама, вече съвсем будна, и мислеше за Джери Кросби и тъжния й живот.

Когато брат й звънна десет минути след Джери, Лейси почувства, че плановете й за безгрижен ден ще се провалят. Гънтър й съобщи, че има нов самолет и иска да се изфука с него. И понеже времето било идеално, го обзело желание да долети при сестричката си и да я заведе на обяд.

— На пистата съм и в момента излитам, ще кацна в Талахаси след осемдесет и четири минути. Чакай ме на летището.

Толкова типично за Гънтър. Светът се въртеше около него и всички други бяха просто статисти. Лейси нахрани кучето и го пусна навън, навлече някакви джинси, изми си зъбите и потегли към летището. Ленивата й събота отиде по дяволите. Всъщност не беше изненадана. Нищо, свързано с брат й, не я изненадваше. Той беше запален пилот, който сменяше самолетите си почти със същата бързина, с която купуваше и продаваше спортните си коли. И с жените постъпваше по същия начин, както и с банкерите и инвеститорите си. Когато строителният бизнес беше във възход, той пилееше пари, а когато замреше, вземаше заеми, докато вече не беше възможно. Дори когато неговите търговски центрове и жилищни комплекси се продаваха добре, Гънтър сякаш неизменно беше на ръба на финансова катастрофа. И понеже раздуваше нещата или си ги измисляше, Лейси беше загубила представа колко пъти е обявявал фалит. Като че ли три. Имаше два развода. Веднъж се размина на косъм с обвинителен акт.

Въпреки проблемите обаче Гънтър си спеше дълбоко всяка нощ и подхващаше всеки нов ден с въодушевление и самоувереност. Неговата жажда за живот беше заразителна и ако се окажеше в настроение да лети, нищо не можеше да го спре, независимо какви планове си е направила Лейси.

Докато стоеше на частния терминал, отпивайки от блудкаво кафе, и наблюдаваше как малките самолети кацат и излитат, тя хем се боеше от срещата, хем я чакаше с нетърпение. И двамата им родители бяха починали, затова те се нуждаеха един от друг. Не бяха семейни, нямаха деца и явно щяха да бъдат последното поколение от фамилията. Труди, сестрата на майка им, се вживяваше в ролята на матриарх, но Лейси и Гънтър бяха единни в съпротивата си.