Джон Гришэм - Списъкът на съдията

— Но няма да има доклад, съобщение по новините, нищо, от което хората да разберат, че баща ни е бил убит от този тип, така ли? — попита Гъф.

— Нямам власт над нещата, които решите да споделите с някой журналист, но без повече улики едва ли нещо може да бъде отпечатано официално. Не е лесно да отправиш обвинение към мъртъв човек при липсата на достатъчно улики.

Последва поредната продължителна пауза, докато близките на Кронк разсъждаваха над чутото. Накрая Роджър попита:

— Кои са другите жертви?

— Хора от неговото минало, които са го засегнали по един или друг начин. Преподавател по право, адвокат, който му отмъкнал хонорар, две стари гаджета, бивш клиент, който подал оплакване срещу него, журналист, разобличил съмнителна сделка с недвижими имоти. Скаутски командир. Смятаме, че Баник е бил насилен от скаутския командир, когато бил дванайсетгодишен. Може би тогава е започнало всичко. Никога няма да разберем.

Гъф поклати отчаяно глава, изправи се, пъхнал ръце дълбоко в джобовете си, и закрачи по верандата.

— Как го заловихте, след като е толкова умен? — попита Джейн.

— Не ние. И полицията не успя. Началник Търнбул ще потвърди, че той не е оставил почти никакви улики след себе си.

— Как тогава?

— Дълга история, при това невероятна. Ще пропусна подробностите и ще карам по същество. Втората му жертва, или поне втората според нас, е преподавателят по право на Баник от следването. Той има дъщеря, която е била обсебена от мисълта да разкрие убиеца на баща си. Накрая Баник породил подозренията й и тя го следила двайсет години. Когато се уверила, че той е извършителят, и събрала смелост да ни потърси, тя ни уведоми за случая. Не го искахме, но нямахме избор. Скоро се наложи и участието на ФБР.

— Предайте й огромните ни благодарности — каза Джейн.

— Непременно. Тя е забележителна жена.

— Ще ни бъде приятно да се запознаем с нея някой ден — каза Роджър.

— Може би, кой знае. Но е доста стеснителна.

— Е, разрешила е случай, който ние не успяхме да разрешим — каза Търнбул. — ФБР би трябвало да я наеме.

— С радост биха го направили. Извинявайте, че ви донесох тази новина, но реших, че бихте искали да знаете. Имате телефонния ми номер, в случай че възникнат въпроси.

— О, сигурно ще имаме хиляди въпроси — каза Гъф.

— Винаги може да ми се обадите, но не мога да ви обещая всички отговори.

Лейси се накани да си тръгва. Те й благодариха отново и отново, и я изпратиха до колата, където я чакаше Али.

Късно следобед курортът се огласяше от музиката в баровете, шумен плажен волейбол и депа, които се плискаха в басейна. Под палмите се настани реге оркестър. Платноходки кръстосваха кристалносинята вода в далечината.

Лейси се насита на слънцето и й се искаше да се поразходи. Попаднаха на сватба, организирана около малък параклис на пясъка. Гостите вече се събираха и пиеха шампанско.

— Прекрасен параклис — възкликна тя. — Хубаво място.

— Да, хубаво е — съгласи се Ала.

— Запазила съм го за двайсет и седми септември. Свободен ли си?

— Ами не знам. Защо?

— Понякога много бавно загряваш. На този ден ще се оженим. Ето тук. Вече съм внесла депозита.

Той я хвана за ръката и я придърпа към себе си.

— А предложението и всичко останало?

— Току-що ти предложих. Ти така и не се съгласи. Хайде, сега ми дай пръстена.

Той се засмя и я целуна.

— Като си започнала, защо просто не си купи и пръстена?

— Обмислях го, но оставих това на теб. И да знаеш, че харесвам овални диаманти.

— Добре. Ведата се заемам. Трябва ли да знам още нещо?

— Да. Избрах тази дата, защото така ще имаме четири месеца да приключим със сегашната си работа и да започнем новия си живот. Аз напускам. Ти напускаш. Или аз, или ФБР.

— Имам ли избор?

— Не.

Той се засмя, пак я целуна и отново се засмя.

— Избирам теб.

— Правилен отговор.

— Не се съмнявам, че и меденият ни месец е планиран.

— Да. Заминаваме за четири седмици. Първо ще отидем в Италия, ще обиколим Амалфийското крайбрежие, ще пътуваме с влак до Портофино, после до Ница, ще видим Южна Франция и накрая може би Париж. Ще импровизираме и ще решаваме в движение къде да спрем.

— Харесва ми. А като се върнем?

— Ако изобщо се върнем, тогава ще мислим какво да правим занапред.

Бос шафер по бермуди, с розова риза и папийонка се приближи към тях с две чаши шампанско и каза:

— Заповядайте на купона. Трябват ни още гости.

Те взеха чашите, настаниха се на най-задния ред и се почувстваха съвсем на място, докато гледаха как двама напълно непознати си разменят брачни обети.