Джон Гришэм - Списъкът на съдията

Лейси му подаде още една пет доларова банкнота и помоли:

— Хърман, върни се да ни вземеш, когато наближи време да затваряте, става ли?

Той се ухили, взе парите, изсумтя в отговор и потегли.

Пикапът беше ударен отстрани в предната дясна врата и беше доста смачкан, но двигателят беше непокътнат и от него вече липсваха части.

— Е, какво ще правим сега? — попита Лейси, докато всички стояха, вперили поглед в колата.

— Ами първо да извадим буталата — направи се на умник Дарън.

— Няма да е точно това, но си на прав път — каза Джери. — Помислете си какво не би докоснал Баник и най-напред ще се сетите за двигателя. После си помислете за всички неща, които със сигурност е докосвал. Волана, таблото, лостчето за мигачите, скоростния лост, всички бутони.

— Да не би да носиш прах за снемане на отпечатъци? — попита Лейси.

— Не, обаче умея да намирам отпечатъци. Резервният ни план е да доведем федералните тук, за да направят истински обиск. Засега искам само да поразгледам.

— Жабката — обади се Дарън.

— Да, а също под и зад седалката. Представете си своите коли и всички неща, което падат в различни пролуки. Някой иска ли ръкавици?

Тя бръкна в чантата си и извади латексови ръкавици. Лейси и Дарън чинно си ги сложиха.

— Влизам вътре — каза Джери. — Дарън, ти провери отзад. Лейси, ти надникни зад двете седалки.

— Внимавайте за змии — предупреди Дарън и двете жени едва не изпищяха.

Половината предна седалка беше изкривена и смачкана, а предната дясна врата се държеше на магия. Лейси нагази през бурените и успя да я отвори. Страничният джоб беше празен. Тя не забеляза нищо интересно от тази страна.

Джери внимателно изтупа парченцата стъкло от шофьорското място и седна зад волана. Пресегна се и се опита да отвори жабката, но тя беше заяла.

Първият им оглед не доведе до резултат.

— Трябва да отворим жабката — каза Джери. — Ако имаме късмет, ще намерим техническия наръчник и различни документи като във всяка кола, нали?

— Какъв е този наръчник? — попита Лейси.

— Типично в твой стил — промърмори Дарън.

Неочакван спомен връхлетя Лейси и краката й омекнаха. Тя ахна, наведе се, облегна ръце на коленете си и се постара да диша дълбоко.

— Добре ли си? — попита Джери и докосна рамото й.

— Не. Извинете, изчакайте малко.

Дарън погледна към Джери и каза:

— Сигурно е заради катастрофата, при която загина Хюго. Не беше отдавна.

— Извинявай, Лейси — каза Джери. — Изобщо не съобразих.

Лейси се изправи и си пое въздух.

— Трябваше да вземем вода — каза Джери. — Много съжалявам.

— Всичко е наред, вече съм добре. Да се махаме оттук и да съобщим на ФБР. Те ще се заемат с обиска.

— Добре, но най-напред искам да надникна в жабката — каза Джери.

На метър и половина от пикапа имаше форд със смачкан покрив. Дарън потършува и намери откъртено парче от лайстната на лявата врата. Откъсна го докрай и го остави на седалката на сивия пикап „Шевролет“. Промуши новия си инструмент в развалената жабка, но пак не успя да я отвори. Натискаше, буташе, човъркаше, ръчкаше отново и отново, но вратичката не се отваряше. Жабката беше частично премазана и се беше запечатала.

— Мислех те за по-силен — отбеляза Лейси, докато двете с Джери наблюдаваха всяко негово движение.

Дарън я стрелна с гневен поглед, изтри челото си и отново атакува жабката. Най-накрая отвори тясна пролука и успя да откърти вратичката.

Ухили се на Лейси и Джери и хвърли инструмента си сред бурените. Надяна плътно ръкавиците си и бавно измъкна отвътре пластмасова папка, брошура за гаранцията на гумите, разписка за смяна на маслото на името на г-н Робърт Трейгър, молба за членство в някаква автомобилна асоциация и две ръждиви отвертки.

Подаде папката на Джери и излезе от пикапа. Тримата се вторачиха в трофея си.

— Да я отворим ли? — попита Лейси.

Джери държеше папката с две ръце и отговори:

— Има вероятност Баник да не я е избърсал. Всъщност не би могъл да го направи поне през последния месец, когато е бърсал и търкал наред.

— Да заложим на сигурно и да занесем всичко във ФБР — предложи Лейси.

— Да, добре. Но най-напред да надникнем.

Тя бавно отвори папката и извади техническия наръчник. Вътре бяха пъхнати документите за удължената гаранция, стар талон на името на Робърт Трейгър и две разписки от магазин за авточасти.

Някакъв картонен лист полетя към земята. Лейси го вдигна, прочете го и каза тържествуващо:

— Бинго!