Джон Гришэм - Списъкът на съдията

Беше застрахователна полица на „Стейт Фарм“, издадена на фирма „Уейвланд Шорс“, едно от прикритията на Баник. Беше шестмесечна, от януари до юли 2013 г., и съдържаше описание на щетите, които покрива, номера на превозното средство и името на агента. От задната страна имаше инструкции какво да направи шофьорът в случай на катастрофа. Лейси показа полицата на Джери и Дарън, които не посмяха да я докоснат, после я пъхна отново в наръчника на автомобила.

— Шансовете ни в момента много ми допадат — каза Джери.

— Ще се обадя на Видович — заяви Лейси и извади телефона си.

Повървяха десет минути, преди да видят Хърман и неговата количка за голф. Той ги откара до предната част на автоморгата, където Ърни им поиска десет долара за наръчника на автомобила. Лейси се спазари и смъкна цената на пет, които щяха да бъдат поети от данъкоплатците на Флорида, и после групата си тръгна от „Дъстис“.

Час по-късно бяха в центъра на Пенсакола и пиеха лимонада в заседателната зала заедно с Видович и агенти Неф и Суарес. Докато им разказваха за приключението си, двама криминалисти разглеждаха наръчника, застрахователната полица и другите вещи от жабката на пикапа.

— Тръгваме си утре сутрин, полетът ни е в осем — каза Видович. — Следобед ще сме във Вашингтон. Благодарение на теб, Джери, пътуването ни беше доста успешно, не си ли съгласна?

— Със смесени чувства съм — отговори тя без усмивка. — Намерихме нашия човек, но той се измъкна, написа сам свой финал.

— Убийствата престанаха, а невинаги става така. Приключваме с този случай, но имаме и други.

— Колко, ако ми позволите да попитам? — обади се Дарън.

Видович погледна към Неф, която сви рамене, все едно не знае точно.

— Около дузина, най-различни.

— Нещо подобно на Баник ли? — попита Лейси.

Той се усмихна и поклати глава.

— Доколкото ни е известно, не, обаче не претендираме, че сме наясно с всички случаи. Повечето от тези типове убиват безразборно и не познават жертвите си. Баник определено е различен. Имал е списък и е преследвал хората с години. Без теб никога нямаше да го намерим, Джери.

Вратата се отвори и влезе един от криминалистите.

— Имаме два много ясни отпечатъка от палец, и двата от застрахователната полица. Току-що ги изпратих в лабораторията в Кларксбърг.

Той излезе, а Видович го последва.

— Ще ги анализират приоритетно и ще ги пуснат в базите данни. За броени минути можем да проверим милиони отпечатъци.

— Забележително — каза Дарън.

— Така е.

— Какво ще стане, ако открием съответствие? — попита Лейси.

— Нищо особено — отговори Неф. — Ще знаем със сигурност, че Баник е убил Върно и Дънуди, но ще бъде невъзможно да разследваме случая.

— А ако той беше жив?

— Пак щеше да е трудно. Нямаше да искам да съм на мястото на прокурора.

— А другите убийства? — попита Джери.

— Не можем да направим много — отговори Суарес. — Ще се срещнем с местните полицаи и ще им предадем новината. Ще се видят с близките на жертвите, ако те пожелаят. Някои ще поискат среща, други — не. А твоето семейство?

— О, ще им съобщя в някакъв момент — отговори Джери.

Докато чакаха, разговорът замря. Дарън отиде до тоалетната. Лейси им наля още лимонада.

Видович се върна усмихнат и съобщи:

— Имаме съответствие. Поздравления. Вече сме в състояние да докажем, че съдия Баник е убил Лани Върно и Майк Дънуди. На този етап това е най-доброто, на което можем да се надяваме.

— Трябва да пийна нещо по-силно — каза Лейси.

— Мислех си за по едно питие и после дълга празнична вечеря — каза Видович. — За сметка на ФБР.

Джери кимна одобрително, докато бършеше сълзите си.

Две седмици по-късно Лейси и Али отлетяха за Маями, наеха кола и потеглиха на юг през Кий Ларго към Айламорада, където обядваха на морския бряг. Продължиха, минаха през Маратон и спряха в Кий Уест, където шосето свършваше.

Настаниха се в „Пиър Хаус Ризорт“. Изкъпаха се в океана, разходиха се по пясъка и изпиха по един коктейл, любувайки се на красивия залез.

На следващия ден, събота, напуснаха Кий Уест, пътуваха един час до Маратон и намериха дома на Кронк в „Граси Кий“ — потънал в зеленина затворен комплекс съвсем близо до брега. Срещата им беше уговорена за 10 ч. Пристигнаха на минутата. Джейн Кронк ги посрещна сърдечно и ги поведе към вътрешния двор, където ги очакваха двамата й синове Роджър и Гъф. Бяха дошли от Маями още в петък. Минути по-късно пристигна и Търнбул, началникът на полицията в Маратон. Али се извини и се оттегли с кафето си в предната част на къщата.