Джон Гришэм - Списъкът на съдията

До обед в сряда агентите на ФБР бяха претърсили джипа, който той беше оставил на паркинга на летището в Бърмингам, както и автомобила, нает от „Авис“, който проследиха до „Пекъс Маунтин Лодж“. Разбира се, и двете коли бяха старателно почистени, нямаше никакви отпечатъци.

Пликът, който „ФедЕкс“ достави на Даяна, беше осеян с отпечатъци, но нито един не съответстваше на частичния от телефона на Върно. Хижата на езерото Гант беше претърсена най-щателно, но и там не намериха нищо полезно. Всеки квадратен сантиметър от стаята му в клиниката, всяка повърхност, която имаше вероятност да е докосвал, бяха огледани двукратно, но без успех. Човек от обслужващия персонал каза, че го е виждал няколко пъти, но винаги носел ръкавици.

Екип от федерални агенти, експерти по дактилоскопия, пристигна да огледа пръстите му. До един бяха разядени от киселина. Тъй като тялото трябваше да бъде кремирано, Видович реши да отрежат ръцете и да ги изпратят в лабораторията. Спомена го пред Даяна Джан, която отначало се ужаси. Видович обаче я притисна и й обясни съвсем ясно, че след като ръцете, пръстите и цялото тяло ще станат на пепел, няма проблем. Тя обаче продължаваше да се колебае и той заплаши да я привика пред федерален съдия.

На Даяна вече й беше дошло до гуша от новата й задача. Колкото по-дълго оставаше тялото в моргата, толкова повече проблеми създаваше. Тя никога нямаше да види трупа, не и без ръце. Той беше на хиляда и петстотин километра, но и това не й се струваше достатъчно далече. Накрая се съгласи на ампутацията и ръцете бяха изпратени в криминалистичната лаборатория в Кларксбърг, Западна Вирджиния.

Другите тленни останки на съдия Рос Баник бяха транспортирани в крематориум в Санта Фе и изгорени, а прахът бе събран в пластмасова урна, която собственикът на погребалното бюро прибра на съхранение до второ нареждане.

Лейси разговаряше с Видович през целия ден и съобщаваше развоя на събитията на Джери, която нямаше търпение да си събере нещата и да се прибере у дома.

ФБР претърси колата й, не намери полезни отпечатъци, но откри джипиеса, поставен до резервоара. Изпрати го в Кларксбърг за анализ.

Сред целия хаос и ужас на отвличането Баник беше взел пистолета и сака й, но беше оставил лаптопа и телефона й. Тя допускаше, че не е искал да рискува да открият нейните електронни устройства у него. Освен това беше оставил чантата и ключовете й. Не му трябваха нито кредитните й карти, нито дребната сума в брой, пък и си имаше своя кола, която Джери така и не беше видяла.

Същите двама симпатични агенти, които я бяха взели с кола от болницата в неделя, се появиха в Талахаси с нейното камри и личните й вещи. Бяха получили заповед да я последват обратно до Мобил и да се погрижат ключалките й да бъдат сменени. Тя отказа и те неохотно си тръгнаха.

След ранна вечеря с Лейси и Али Джери прегърна и двамата, благодари им от все сърце, обеща скоро да се видят отново и замина за Мобил, който беше на четири часа път. На излизане от града повдигна нагоре огледалото на предното стъкло, за да не поглежда непрекъснато в него. Човек трудно се разделя с някои стари навици.

Мислите й бяха в безпорядък, настроенията й бързо се меняха. Имаше късмет, че изобщо е жива, а болката в ожулените китки не спираше да й напомня, че се е отървала на косъм. Случилото се обаче, колкото и ужасяващо да беше, имаше недвусмислен финал. Съдбата се беше намесила и я беше избавила от сигурна смърт. Отредено й беше да продължи да живее, но с каква цел? Измъчваше я усещането, че не е завършила мисията си. Усмихна се на приятната мисъл, че вече не обитава един свят с Баник, но после едва не изруга, заради факта че той се е измъкнал безнаказано. Нямаше да се изправи лице в лице с близките на жертвите, нямаше да застане в съдебната зала, може би дори в неговата собствена, в оранжев гащеризон и с белезници. Нямаше да преживее неизмеримото унижение да види снимката си по време на ареста на първа страница във вестника, да усети презрителния присмех на приятелите си, да бъде свален от поста си, обвинен в ужасяващи престъпления и тикнат зад решетките. Нямаше да влезе в историята като първия съдия в Америка, осъден за убийство, нито щяха да го запомнят като прословут сериен убиец. Никога нямаше да гние в затворническа килия, както заслужаваше.

Без нови доказателства семействата на жертвите никога нямаше да научат за вината му. Джери знаеше имената им, до последното. Близките на Айлийн Никълбъри, двете деца на Ашли Барасо, вече на двайсет и няколко, вдовицата и двамата синове на Пери Кронк, семейството на Майк Дънуди, единствената случайна жертва, доколкото й беше известно, децата на Дани Кливланд, семействата на Лани Върно и Мал Шнецър.