Джон Гришэм - Списъкът на съдията

— Да претърсим четиристотин декара?

— Хайде, Лейси, това може да се окаже големият ни пробив. Съгласна съм, че изглежда като игла в купа сено, но иглата е някъде там.

— Колко време се запазват отпечатъците?

— Години в зависимост от няколко фактора — вид на повърхността, атмосферни условия, отчетливост на отпечатъка и тъй нататък.

Лейси изобщо не се учуди, че Джери е наясно с пръстовите отпечатъци.

— Да се обадим на ФБР.

— О, боже, не за пръв път чувам това предложение. Ще се обадим по-късно. Хайде първо да намерим пикапа и после ще решим какво да правим.

На Лейси й се искаше да каже, че е затрупана с работа, защото по време на отсъствието й е настанал истински хаос и тъй нататък, но знаеше, че нито едно от извиненията й няма да мине, че всички ще бъдат пренебрегнати. Джери беше проследила сериен убиец, за когото полицията дори не беше чувала, и беше успяла благодарение на упорството си. Лейси нямаше шанс да я обори в спор.

Погледна намръщено към Садел, която беше задрямала, и каза:

— Едва ли ще пристигнем преди четири.

— Затварят в пет. Побързай. И не обличай рокля.

Ърни работеше в единия край на дълъг тезгях и когато те влязоха в халето, само той от четиримата мъже вътре не говореше по телефона.

Без да се усмихне, Ърни им махна да отидат при него. Халето беше пълно с хлътнали джанти и стари волани, а зад тезгяха се виждаше редица високи метални кофи, пълни с използвани автомобилни части. Едната стена беше заета от рафтове със стари акумулатори. Миришеше на моторно масло и всички работници имаха най-малко по две мазни петна на ризите си. Ърни също имаше петна, а от задния джоб на панталона му висеше мазен парцал. В единия ъгъл на устата си стискаше незапалена пура.

— Мога ли да ви помогна? — изсумтя той. Не изглеждаха като обичайните му клиенти.

Лейси включи ослепителната си усмивка и отговори:

— Мисля, че да. Търсим пикап „Шевролет“ от две хиляди и девета година.

— Имам хиляди такива. Кажи нещо по-конкретно, скъпа.

В друг случай това „скъпа“ щеше да я вбеси, но моментът не беше подходящ да му прави забележки.

— Резервни части ли търсите?

— Не, не точно — отговори Лейси, все още усмихната.

— Вижте, госпожо, тук продаваме резервни части, само това. Имаме хиляди трошки и всеки ден пристигат нови и нови.

Лейси разбра, че така доникъде няма да стигнат. Плъзна към него визитната си картичка и каза:

— Разследваме обвинения в престъпление. Работим за щата Флорида.

— Ченге ли си? — попита той и се дръпна назад.

По всичко личеше, че в „Дъстис“ се приемат само пари в брой, не се плащат данъци и незаконната дейност ври и кипи. Другите трима работници, които продължаваха да говорят по телефоните си, погледнаха към тях.

— Не — побърза да го увери Лейси. Джери разглеждаше джантите, а Дарън си проверяваше пощата. — Не сме ченгета. Просто трябва да намерим този пикап. — Тя плъзна по тезгяха копие на документа за собственост, който Джери беше намерила онлайн.

Ърни го взе и се вторачи в екрана на допотопния си компютър. И по него имаше петна от моторно масло. Натрака нещо с един пръст, начумери се и разклати старата клавиатура. Накрая промърмори:

— Пристигнал е през януари. На южния паркинг, осемдесет и четвърта редица. — Погледна към Лейси и добави: — Запомни ли, госпожо? Защото ние тук продаваме резервни части, а не организираме безплатни обиколки.

— Ясно — отговори тя малко по-силно от необходимото. — Но винаги мога да се върна със заповед за обиск.

От смайването му стана ясно, че заповедите за обиск са нежелани в „Дъстис“. Той кимна и каза:

— Елате с мен.

Изведе ги през задната врата. От едната страна имаше дълга метална постройка с ниши, пълни с автомобили и камиони, потрошени в различна степен. От другата страна се ширеше впечатляваща гледка: цяло поле от смачкани превозни средства. Ърни махна напред и каза:

— Колите са ей там. — После махна наляво. — Камионите и пикапите са от тази страна. Южният паркинг е на около осемстотин метра. Търсете осемдесет и четвърти ред. С малко късмет ще го намерите. Затваряме в пет, едва ли ще ви бъде приятно да ви заключим тук за през нощта.

Дарън посочи едно момче в количка за голф и попита Ърни:

— Може ли да заемем количката?

— Тук всичко може да се спазари, шефе. Питай Хърман.

Без нито дума повече Ърни се обърна и се отдалечи.

Срещу пет долара Хърман се съгласи да ги заведе на ред 84. Качиха се в количката за голф и скоро се запровираха покрай хиляди смачкани и изкорубени превозни средства, повечето без капаци, всичките без гуми, някои с прораснали през прозорците бурени. Той спря пред сив пикап и те слязоха.