След задължителната размяна на любезности Лейси каза:
— Няма да отнеме много време. Както ви обясних по телефона, аз съм временно изпълняваща длъжността директор на Комисията по съдийска етика. Работата ни е да разследваме жалби срещу съдии от Флорида. През март се срещнахме с жена, чийто баща е убит през деветдесет и втора година, и тя твърдеше, че е разкрила самоличността на убиеца. Подаде официална жалба, а в такива случаи законът ни задължава да се намесим. Жената смяташе, че заподозреният, действащ съдия, е отговорен и за убийството на господин Кронк, както и на двама души в Билокси, щата Мисисипи. Ние не разследваме убийства, но в този случай нямахме избор. С мой колега пристигнахме в Маратон през март и се срещнахме с началника на полицията, който ни оказа огромно съдействие. Не постигнахме напредък обаче, защото, както ви е добре известно, улики се намират трудно. В крайна сметка се свързахме с ФБР и от там ни изпратиха агенти от Отдела за поведенчески анализ — елитен екип, който преследва серийни убийци.
Лейси направи пауза и отпи от кафето си. Присъстващите попиваха всяка нейна дума и изглеждаха напълно погълнати от разказа й. Дожаля й за тях.
— Въпросният съдия е Рос Баник от окръжен съд близо до Пенсакола. Предполагаме, че той е извършил най-малко десет убийства през последните двайсет години, включително това на господин Кронк. Преди три седмици съдията се е самоубил в рехабилитационна клиника за хора със зависимости край Санта Фе. Отпечатък от палец го свързва с две убийства в Билокси, но все още нямаме доказателства, че той е убиецът на господин Кронк. Разполагаме само с мотив и начин на извършване на престъплението.
Джейн Кронк избърса очи, а Гъф я потупа по ръката.
— Какъв е мотивът? — попита Роджър.
— Датира от лятото на осемдесет и девета година, когато Баник стажувал във фирмата на баща ви. По неизвестни причини не му предложили работа като адвокат, след като се дипломирал. През онази година баща ви бил наставник на стажантите и написал на Баник писмо, в което го уведомявал, че няма го назначат. Изглежда, той приел тежко отказа.
— И е чакал двайсет и три години, за да го убие? — възкликна Гъф.
— Точно така. Бил е много търпелив и много пресметлив. Познавал е всичките си жертви и ги е следил, докато не настъпел подходящият момент. Никога няма да узнаем подробностите, защото Баник е унищожил всичко, преди да се самоубие. Архиви, бележки, харддискове, всичко. Знаел е, че федералните вече са по следите му. Бил е изключително старателен. От ФБР са много впечатлени.
Те я слушаха изумено и мълчаха. След продължителна пауза началник Търнбул каза:
— Споменахте начина на престъпленията.
— Всички убийства са извършени по един и същ начин, с едно изключение. Удар по главата, после удушаване с въже. Всеки път едно и също въже, вързано на двоен кръстовиден възел. Рядко се използва, само понякога от моряците.
— Неговата визитна картичка — кимна Търнбул.
— Да, и това не е необичайно. Профайлърите на ФБР смятат, че той не е искал да бъде заловен, но е държал някой да узнае за злодеянията му. Убедени са също така, че е имал някакво предсмъртно желание, поради което и се е самоубил.
— Как се е самоубил? — попита Роджър.
— Със свръхдоза. Не сме сигурни какво е изпил, защото според инструкциите му не е направена аутопсия. Пък и не беше нужно. От ФБР изследваха пръстите му, но те бяха силно увредени и не беше възможно да се снемат отпечатъци.
— Баща ми е бил убит от съдия? — попита смаяно Гъф.
— Да, така смятаме, но никога няма да можем да го докажем.
— И той никога няма да бъде разобличен?
— Оставил е отпечатък от палец по време на убийствата в Билокси. Местният шериф възнамерява да се срещне с близките на жертвите, за да решат какво да правят. Има вероятност да пуснат информация, че убийствата са разкрити и че извършителят е Баник.
— Искрено се надявам — каза Роджър.
— Но няма да има съдебно преследване, така ли? — попита Гъф.
— Не. Той е мъртъв, а сериозно се съмнявам, че ще го съдят in аbsепtiа. Шерифът е на мнение, че семействата на жертвите, поне едното, няма да искат да предприемат нищо. Съдебният процес би бил много сложен, дори невъзможен, защото Баник няма да присъства и да се противопостави на обвинителите си.
Джейн Кронк скръцна със зъби и каза:
— Не знам какво да кажа. Облекчение ли се очаква да изпитваме, гняв ли, какво?
Лейси сви рамене и отговори:
— Опасявам се, че не мога да ви отговоря.
Читать дальше