Джон Гришэм - Списъкът на съдията

Рос

Тя ахна, заглуши писъка си и изпусна листовете. Вдигна ги разплакана. Вторият лист беше озаглавен „Прессъобщение“ и текстът гласеше:

Окръжен съдия Рос Баник, 49 г., почина тази сутрин в клиника близо до Санта Фе, Ню Мексико, където се лекуваше от рак на дебелото черво. През последните десет години съдия Баник с гордост служи на хората от Двайсет и втора съдебна област. Роден в Пенсакола, той живееше в град Кълман. Завършил е Университета на Флорида и после право в Университета на Маями, почти петнайсет години е имал частна практика в Пенсакола, преди да бъде избран за съдия през 2004 г. Не е семеен, а родителите му — д-р и г-жа Хърбърт Баник — са покойници. Сестра му Катрин Ламот живее в Савана, Джорджия. Вместо цветя семейството моли за дарения към Американското дружество за борба с рака. Няма да има опело.

Третият лист беше озаглавен: „Завещание на Рос Л. Баник“ и на него пишеше:

Аз, Рос Л. Баник, в пълно съзнание и със здрав разум, заявявам тук последната си воля, която категорично отменя всички мои предишни завещания. Този документ е изготвен единствено и само от мен и следва да се счита за моето последно холографско завещание.

1. Определям своята вярна приятелка Даяна Джан за изпълнителка на завещанието и я приканвам да го легализира възможно най-бързо. Не желая никакъв одит и писмени договори.

2. Настоявам изпълнителката на завещанието ми незабавно да кремира тленните ми останки и да разпръсне праха ми над планината Пекъс край Санта Фе.

3. Завещавам цялото си имущество на Даяна Джан.

4. Нямам други задължения освен обичайните месечни сметки.

Прилагам списък с активите си.

Подпис: Рос Л. Баник

Към завещанието беше прикрепен четвърти лист. На него бяха изредени осем банкови сметки и приблизителните им баланси, къщата му в Кълман на стойност 700 хиляди долара, вила на морския бряг на стойност 550 хиляди, два търговски центъра, собственост на корпорации, и портфолио с акции, оценено на 240 хиляди.

Даяна много дълго мълча, твърде стъписана, за да помръдне или да разсъждава ясно. Интересът към неговите активи беше потиснат от ужаса, който изпитваше в този миг. Все пак успя да влезе в интернет и да намери уебсайта на „Пекъс Маунтин Лодж“. Рехабилитационна клиника за зависимости? Нищо не проумяваше. Обади се на изписания номер, откъдето я осведомиха, че доктор Касабиан не е на разположение в момента. Даяна не се примири с отказа и продължи да настоява. Накрая той прие обаждането й, тя му обясни коя е и всичко останало. Той потвърди смъртта, каза, че изглежда като свръхдоза, и я попита дали би се обадила по-късно. Даяна отказа. Той все пак се съгласи да продължат разговора, но появата на съдебния лекар го прекъсна.

Даяна намери визитката на специален агент Неф и се обади във ФБР.

Клиниката беше приятно убежище, където наркозависимите започваха своя нов живот, а не място, където отиваха да умрат. Доктор Касабиан за пръв път трябваше да се справя със смъртта на свой пациент и не беше сигурен как да подходи. Последното, което искаше, е това травмиращо събитие да разстрои другите пациенти. По време на втория му разговор с госпожа Джан тя спомена молбата за кремация и обясни, че е получила недвусмислени инструкции от покойния какво да прави с тленните му останки. Само че здравият разум диктуваше трупът и стаята да бъдат запазени непокътнати до пристигането на ФБР. Когато дойдоха двамата агенти от офиса в Санта Фе, той никак не се зарадва на появата им, но си отдъхна, че някой друг ще взема следващите няколко решения. Агентите го осведомиха, че съдия Баник е издирван по обвинение в отвличане, а доктор Касабиан подметна:

— Е, малко сте позакъснели.

Те влязоха в стаята и се вторачиха в Баник.

— Криминалистите са на път, трябва да снемем отпечатъците му — каза първият агент.

— Това може да се окаже проблем.

Доктор Касабиан бавно протегна ръка, хвана края на чаршафа и го дръпна. Ръцете на Баник бяха чудовищно подути, пръстите му бяха почернели и разядени, а ноктите му се бяха стопили и опадали. Халатът му беше изцапан с ръждива на цвят течност, чаршафите под тялото също.

— Явно е знаел какво предстои — отбеляза доктор Касабиан.

— Не пипайте нищо — намеси се вторият агент.

— Не се тревожете, няма.

Лейси, Али и Джери привършваха обяда си в кафене в центъра на града, когато Клей Видович им се обади. Те бързо отидоха в офиса на ФБР и почакаха в заседателната зала. Видович, Неф и Суарес влязоха забързани, явно имаха новини.