Джон Гришэм - Списъкът на съдията

Той спря в Амарило само колкото да остави в пункт на „ФедЕкс“ плик за бърза доставка. Като подател използва собствения си служебен адрес в съда на окръг Чавес, а получателят беше Даяна Джан на същия адрес. Ако всичко се развиеше по план, щяха да вземат плика в понеделник следобед и да й го доставят до 10 ч. във вторник.

В 8 ч. в понеделник той паркира наетия автомобил пред „Пекъс Маунтин Лодж“ и се полюбува за кратко на красивата планина в далечината. Скъпата рехабилитационна клиника беше сгушена върху склона и почти не се виждаше от лъкатушещия провинциален път. Той си смени ръкавиците и избърса волана, дръжките на вратите, таблото и бордовия компютър. През последните двайсет часа непрекъснато беше с ръкавици, затова знаеше, че колата е чиста, но все пак не искаше да рискува. Влезе в лъскавото фоайе с малкия си сак и поздрави рецепционистката с „добро утро“.

— Имам записан час при доктор Джоузеф Касабиан — вежливо съобщи той.

— Как се казвате?

— Баник. Рос Баник.

— Седнете и изчакайте, моля. Ще го повикам.

Баник се настани на лъскавото кожено канапе и се загледа в модернистичните картини по стените. Срещу 50 хиляди долара месечно богатите алкохолици със сигурност заслужаваха приятна обстановка. „Пекъс“ имаше клиенти рок звезди, холивудски знаменитости и хора, които не слизаха от самолетите, но въпреки известността си клиниката се гордееше, че успява да им осигури уединение. Проблемът с конфиденциалността беше, че много от предишните пациенти изгаряха от желание да говорят за „Пекъс“.

Доктор Касабиан се появи скоро и двамата се оттеглиха в кабинета му. Той беше към петдесетгодишен, бивш наркоман. „Нима не важи за всички?“, беше казал по телефона. Седяха до ниска масичка и пиеха скъпа минерална вода.

— Разкажете ми историята си — подкани докторът госта си със сърдечна и предразполагаща усмивка. Това е краят на кошмара ви. Дошли сте на правилното място.

Баник избърса лицето си с длан, готов да се разплаче.

— Става дума за алкохол, не за наркотици. Водка, най-малко по литър дневно, вече много години. Съдия съм и работата ми е натоварена. Успявам някак да функционирам, но доста трудно.

— Това е много водка.

— Никога не ми стига и положението се влошава. Затова съм тук.

— Кога пихте за последно?

— Преди три дни. Успявам да се откажа за кратки периоди, но не мога да спра напълно. Това направо ме убива.

— Значи вероятно няма да имате нужда от детокс.

— Така мисля. Не ми е за пръв път, докторе. За трети път влизам в клиника през последните пет години. Бих искал да остана поне месец.

— Колко време прекарвахте в другите клиники?

— Пак толкова.

— Няма да успеем за трийсет дни, господин Баник. Повярвайте ми. За това време ще престанете да пиете и ще се почувствате чудесно, но ви трябват най-малко шейсет дни. Препоръчителният престой е три месеца.

Е как не! Срещу 50 хиляди долара месечно.

— Може би. В момента моля за трийсет дни. Само ми помогнете да изтрезнея.

— Ще го направим. Много сме добри в работата си. Имайте ни доверие.

— Благодаря.

— Ще ви запозная с нашия директор по приема, който ще ви помогне да подготвите документите и всичко останало. Имате ли здравна застраховка, която да покрива престоя ви, или ще бъдете частен пациент?

— Частен. Моят проблем не са парите, докторе.

— Още по-добре.

— Така. Вижте, аз съм човек на изборна длъжност, затова конфиденциалността е от огромно значение. Никой не бива да знае, че съм тук. Не съм женен, нямам семейство, само няколко приятели, но на никого не съм казал. Дори на секретарката си.

Доктор Касабиан се усмихна, защото чуваше тези думи непрекъснато.

— Повярвайте, господин Баник, ние ценим конфиденциалността. Какво има в сака ви?

— Малко лични вещи, дрехи, четка за зъби. Не нося телефон и лаптоп, никакви електронни устройства.

— Добре. След около седмица ще можете да използвате телефона. Дотогава — нищо.

— Знам. Не ми е за пръв път.

— Ясно. Само че трябва да взема сака ви и да го прегледам. Осигуряваме хубави ленени халати на „Ралф Лорън“ за първите две седмици.

— Добре.

— С кола ли сте?

— Под наем е. Пристигнах със самолет.

— Добре. След като попълним документите, ще ви направим пълен физически преглед. Ще отнеме почти цяла сутрин. След това двамата с вас ще обядваме, ще поговорим за миналото и за бъдещето. Накрая ще ви запозная с терапевта ви.

Баник кимна, наглед напълно съкрушен.