Джон Гришэм - Списъкът на съдията

Лейси влезе във фоайето няколко минути по-рано и разгледа пощенските картички в магазинчето за сувенири. В 21:01 ч. Гънтър се появи от страничната врата и поздрави рецепциониста. Лейси взе асансьора до втория етаж. Гънтър се качи по стълбите. Коридорът беше къс, имаше по десетина стаи от всяка страна, а в дъното светеше червен надпис „Изход“. Тя спря пред вратата на стая 232 и си пое дълбоко въздух. Почука три пъти и в този момент светлините угаснаха.

От отсрещната страна на коридора Баник изключи осветлението и охранителните камери. Остави лаптопа си на леглото, взе напоената с етер кърпа и отвори вратата на стаята. Лейси го чу и се извърна точно когато той се хвърли към нея в мрака. Тя успя само да извика „Ей!“, преди брат й да връхлети изневиделица в непрогледната тъмнина и да повали и двамата. Тримата се строполиха един върху друг. Лейси изпищя и се изправи, а Баник заразмахва ръце и крака, за да прогони нападателя си. Успя да ритне Гънтър близо до реброто и той изохка. Двамата мъже си разменяха юмручни удари и се боричкаха неистово, а Лейси изтича с писъци в дъното на коридора. Някой отвори врата и се провикна:

— Ей, какво става?

— Повикайте полиция! — поръча му Лейси.

Баник стовари ритник в лицето на Гънтър и го зашемети. Той изпълзя встрани, потърси опипом някаква опора, но не намери за какво да се хване. Баник се шмугна обратно в стаята си, грабна лаптопа и изчезна към аварийния изход.

Лейси и Гънтър намериха стълбите и се спуснаха към тъмното фоайе. Служителят на рецепцията държеше фенерче и обясняваше на някакви гости:

— Не знам, не знам. Същото се случи и снощи.

— Извикай полиция — нареди му Лейси. — Някой ни нападна на втория етаж.

— Кой ви нападна?

Дълга история, помисли си Лейси, но каза:

— Откъде да знам! Побързай, онзи ще се измъкне.

Появиха се още фенерчета, още гости на мотела слязоха долу в тъмното.

Гънтър намери стол и седна, за да се погрижи за раните си.

— Кучият син рита като муле — каза той, все още зашеметен. — Май ми счупи ребрата.

Лейси седна до него, докато чакаха полицията, и положението започна да се успокоява.

— Трябва да се обадя на Джери — каза тя. — Мисля, че е в опасност.

— Коя е Джери?

— Бети Роу. Нашето момиче. Информаторката ни. Ще ти обясня по-късно.

Джери не си вдигна телефона, което не беше необичайно. Лейси прегледа последните си обаждания и набра номера на Клей Видович. Той вдигна след второто позвъняване и тя му обясни къде се намира и какво се е случило, а също, че според нея нападението е организирано от Рос Баник. Не можеше да го идентифицира със сигурност, но всичко се връзваше. В момента той се опитваше да избяга. Не, не видяла каква кола кара. Видович вечеряше с екипа си в центъра на Пенсакола, на един час път. Щеше да уведоми щатската полиция на Флорида и да изпрати ченгетата в Мобил да проверят как е Джери. Лейси беше сигурна, че няма да я намерят в дома й. Видович я увери, че веднага тръгва към нея, и я помоли никой в мотела да не докосва двете стаи.

След броени минути местните полицаи пристигнаха с включени сини лампи. Във фоайето цареше пълен хаос, гостите сновяха насам-натам в полумрака. Дигиталното електрическо табло на мотела и охранителната мрежа бяха станали жертва на хакери и никой от шепата служители не знаеше какво да прави. Лейси обясни каквото можа и даде най-общо описание на Баник. Не, нямала представа каква кола кара той. Местните полицаи също се свързаха с щатските, но без описание на превозното средство не знаеха откъде да започнат издирването.

Появи се служител с две торбички лед: едната за ребрата на Гънтър, другата за челюстта му, която се беше подула, но сигурно не беше счупена. Той още беше гроги и дишаше трудно, но не се оплакваше. Искаше да се върне при самолета си. Един от портиерите включи преносим газов генератор и изведнъж фоайето се обля в светлина. Генераторът не беше достатъчно мощен за климатиците, затова скоро стана много топло. Част от гостите излязоха на паркинга край колите си.

Баник потисна импулса си да полети по магистралата и остана в рамките на ограничението. Застави се да шофира разумно и да обмисли задълбочено всичко случило се. За пръв път някой му устройваше засада, следователно беше допуснал грешки. Все още беше с латексовите ръкавици обаче и знаеше, че не е оставил отпечатъци и никакви улики. Беше влязъл в стаята само със смартфон и лаптоп, а двете устройства вече бяха на дъното на някакво езеро близо до Крествю. Дясното рамо го болеше от схватката. Така и не видя другия мъж, не го чу да приближава. Беше хванал Лейси секунда преди онзи да го нападне и повали. А после тя се разпищя.