Джон Гришэм - Списъкът на съдията

— Пробвай пак.

Глезените и стъпалата й се бяха вдървили, което може и да не беше толкова зле. Бяха безчувствени, така че дори да бяха счупени, не усещаше болка. Само че сковаността беше плъзнала и нагоре по краката й и тя бе като парализирана.

Помоли го да отиде до тоалетната. Той не й позволи. Не беше помръдвала от часове и нямаше представа колко е часът.

При третото набиране Лейси отговори.

— Здравей, скъпа, Джери е. Как си? — поде тя напевно и бодро, доколкото изобщо бе възможно под прицела на пистолет.

Поговориха си за времето, за чудесния пролетен ден, после минаха по същество и обсъдиха безуспешните опити на ФБР да открие Баник.

— Никога няма да го намерят — заяви Джери, вперила поглед в безизразното му лице.

Тя затвори очи и поде измисления си разказ: анонимен информатор й предоставил веществено доказателство, което щяло да разобличи Баник. Не можела да го обсъжда по телефона, трябвало да се срещнат, защото въпросът бил спешен. Съобщи на Лейси, че се крие в мотел на два часа път от нея и че не я интересуват плановете й за вечерта. Трябвало да ги отмени.

— Колата ми е на паркинга от южната страна на мотела. Паркирай до нея. И… Лейси, ела сама, моля те. Възможно ли е?

— Разбира се… Няма никаква опасност, нали?

— Не повече от обикновено.

Разговорът беше кратък и когато Джери затвори, Баник се усмихна. Да не повярваш.

— Видя ли, изпечена лъжкиня си.

Тя му върна телефона с предплатената карта и каза:

— Пощади достойнството ми и ми разреши да отида до тоалетната.

Той остави за миг пистолета и отключи веригата на глезените й. Понечи да й помогне да се изправи, но тя го отблъсна разгневено.

— Изчакай малко.

Джери постоя права за миг, докато кръвта нахлуваше в долната част на краката й заедно с режеща болка. Баник й подаде бастун и тя се подпря на него. Изкуши се от мисълта да го фрасне поне веднъж заради всичките му жертви, но не беше достатъчно стабилна. Освен това той щеше да я надвие лесно и резултатът щеше да е трагичен. Тя се затътри към тоалетната, а той остана да я чака с пистолет в ръка, след като тя все пак успя да заключи вратата на тази дупка без душ и вана. И без прозорец. Мъжделивата крушка едва светеше. Джери дълго седя вътре, доволна, че е далече от него. Доволна ли? Та тя беше мъртва и го съзнаваше. Съзнаваше. Съзнаваше и какво е причинила на Лейси току-що.

Отново пусна водата, макар да нямаше нужда. Само и само да отложи излизането си. Накрая той потропа на вратата и извика:

— Хайде, прекали!

В спалнята кимна към леглото и каза:

— Почини си ей там. Прозорецът е заключен, пък и бездруго е заял. Ако ти хрумне някоя глупост, знаеш какво ще последва.

Едва не му благодари, но се осъзна и легна на леглото. Моментът и мястото бяха идеални за сексуално нападение, но Джери не се притесняваше. На него явно и през ум не му минаваше такова нещо.

Въпреки че в стаята беше топло, тя се зави с прашно одеяло и скоро се унесе, смазана от умора и страх. Вероятно и въздействието на упойващите вещества все още не бе отминало.

Когато Джери заспа, Баник взе един бензедрин и се постара да остане буден.

Винаги нетърпелив да се изфука пред красиво момиче, дори да е собствената му сестра, Гънтър долетя със самолета си, за да обядва с превъзходните морски дарове тук. Твърдеше, че всички пилоти на малки самолети в тази част на света знаят за „Боу Уилис Ойстърс“ на блатистия ръкав близо до Хоума в Луизиана. Хиляда и двеста метровата писта беше заобиколена от вода и приземяването си беше страшничко.

А иначе ресторантът беше на десет минути пеша. Денем повечето клиенти бяха пилоти, които си търсеха забавления и вкусна храна.

Когато кацнаха и слязоха от самолета, Лейси си погледна телефона. Джери я беше търсила два пъти. Тя звънна отново след броени секунди и двете си поприказваха, докато Лейси следваше брат си към заведението. Разговорът беше малко загадъчен, но новината беше зашеметяваща. Неопровержимо доказателство, което ще разобличи Баник.

Апетитът й изчезна, но тя успя все пак да преглътне пет-шест сурови стриди, докато наблюдаваше как Гънтър излапва двойно повече за предястие, а после се нахвърля на сандвич с пържени стриди. Поговориха си за леля Труди, колкото да отметнат темата. Той се поинтересува обадил ли се е вече Али и отново прекали със съветите. Било й време да създаде семейство и да зареже идеята, че ще премине през живота сама. Лейси напомни на брат си, че той е последният човек, когото би послушала относно дългосрочните връзки. Тази забележка винаги ги развеселяваше. Тя го разпита за настоящото му увлечение, но той не беше настроен на романтична вълна, както и две седмици по-рано.