Джон Гришэм - Списъкът на съдията

— Същото му казах и аз — отговори Джери.

— Защо отрича? — попита Видович всички край масата.

— Имам теория — призна Джери, отпивайки от кафето си.

Видович се усмихна и я подкани:

— Не се съмнявам. Да я чуем.

— Ашли е била на трийсет години, най-младата му жертва, имала е две деца на три години и на осемнайсет месеца. Били са в къщата, когато е била убита. Може би той ги е видял. Може би поне веднъж в живота си е изпитал угризение. Или това е било единственото престъпление, от което не е можел да се отърси.

— Като че ли има логика — каза Видович. — Ако изобщо нещо в този случай има логика.

— Според болния му мозък всичко е рационално. Не призна за нито едно убийство, но ме увери, че съм пропуснала няколко.

Мъри разлисти някакви документи и каза:

— Може и да сме открили едно, което си пропуснала. През деветдесет и пета година мъж на име Престън Дил е убит близо до Дикейтър, Алабама. Местопрестъплението прилича на другите. Няма свидетели, няма улики, въжето и възелът са същите. Продължаваме да търсим, но като че ли Дил навремето е живял близо до Пенсакола.

Джери поклати глава и каза:

— Радвам се, че съм пропуснала едно.

— Значи поне петима са свързани с това място — обади се агент Неф, — но нито един не е живял там, когато е бил убит.

— С изключение на Лийуд — отбеляза Видович — те просто са минали оттам, живели са в Пенсакола, колкото пътищата им да се пресекат с този на нашия човек.

— И то за период от двайсет и три години — каза Неф. — Дали някой освен теб, Джери, би могъл изобщо да свърже убийствата.

Джери не отговори, а никой друг не се осмели да направи догадка. Отговорът беше очевиден.

Последната си закуска Баник изяде сам. Кухнята отваряше в 7 ч. и той пристигна няколко минути по-късно, поръча си препечена филийка и бъркани яйца, наля си чаша сок от грейпфрут и отнесе подноса във вътрешния двор, където седна под един чадър и се полюбува на красивия изгрев. Беше тиха и спокойна сутрин. Другите пациенти, с които не си беше направил труда да се запознае, се събуждаха за поредния хубав ден с бистър поглед, трезви, пречистени.

Той беше в мир със света, а за вътрешния му покой бяха допринесли две хапчета валиум, които беше изпил преди закуска. Ядеше с удоволствие, без да бърза. Когато приключи, върна подноса и отиде в стаята си. На вратата му беше залепен дневният график. Разходка в 9 ч., консултация в 10:30 ч. и тъй нататък.

Баник подреди документите и се залови за работа. Сложи си латексовите ръкавици и избърса всички повърхности в стаята и в банята. Измъкна таблетките изпод скрина, върна се в банята и затвори вратата. Застана на мивката и я напълни с вода, после изсипа двете пликчета със солна киселина на таблетки. Щом влязоха в съприкосновение с водата, те незабавно реагираха със свистене и пукот и след броени секунди водата сякаш завря. От две други пликчета изсипа четиресет таблетки оксикодон от по 30 милиграма в картонена чаша с вода. Изпи я до дъно, изхвърли пликчетата, чашата и ръкавиците в тоалетната и пусна водата. Взе кърпа за ръце, натъпка я в устата си, за да заглуши всеки крясък и вой, после пъхна пръсти в бълбукащата концентрирана киселина. Болката го връхлетя безмилостно. Той простена и лицето му се сгърчи, но продължи да държи вътре пръстите си, докато киселината разяде първия пласт кожа и започна да разяжда втория. Ръцете му горяха, започна да му прималява. Коленете му се огънаха, той се вкопчи в мивката, отпуши я и отвори вратата. Строполи се върху леглото, изплю хавлиената кърпа и пъхна ръце под чаршафите. Болката изчезна, когато Баник изпадна в несвяст.

Даяна беше в приемната, когато в 10:35 ч. пристигна писмо, доставено с „ФедЕкс“. Тя хвърли поглед на името на подателя и адреса, после го отнесе в кабинета си и затвори вратата зад гърба си. Вече трети пореден ден бяха обсадени от безцеремонни и дори груби агенти на ФБР и тя се нуждаеше от усамотение.

Ръцете й трепереха, когато разкъса найлоновата опаковка и извади един от неговите служебни пликове. Вътре имаше четири листа. Първият беше писмо до нея:

Скъпа Даяна,

Когато четеш писмото ми, ще бъда мъртъв. Извинявай, че ти причинявам това, но нямам към кого друг да се обърна. Моля те, обади се на д-р Джоузеф Касабиан в „Пекъс Маунтин Лодж “ близо до Санта Фе и му кажи, че си моята секретарка, изпълнителката на моето завещание и единствената ми наследница. Както разпореждам в приложеното тук свое завещание, ти трябва да кремираш тялото ми незабавно и да разпръснеш праха ми в Пекъс Маунтин тук, в Ню Мексико. При никакви обстоятелства не допускай тялото ми да бъде върнато във Флорида и не разрешавай аутопсия. Утре изпрати прес съобщение на Джейн Кемпър в, Пенсакола Леджър Моля те, отлагай възможно най-дълго, преди да информираш полицията.