Джон Гришэм - Списъкът на съдията

— Радвам се, че идвате трезвен — отбеляза доктор Касабиан. — Това е добро начало. Няма да повярвате в какво състояние се появяват някои пациенти.

— Само че не се чувствам трезвен, докторе. Ни най-малко.

— Е, дошли сте на правилното място.

Отидоха в съседната стая при директора по приема. Баник плати първите 10 хиляди долара с карта и подписа запис на заповед за останалите 40 хиляди. Доктор Касабиан задържа сака му. След приключване на процедурата заведоха Баник в просторна стая на втория етаж. Касабиан се извини и го увери, че очаква с нетърпение да се видят по време на обяда. Когато Баник най-сетне остана сам, той бързо свали своя стилен тактически колан и извади найлонови пликчета от тайните джобове. В пликчетата имаше таблетки, които щяха да му потрябват за по-късно. Мушна ги под скрина.

На вратата почука служител, който му донесе облекло и кърпи. Изчака Баник да се съблече в банята и отнесе дрехите му, включително колана и обувките.

Той се изкъпа, облече един от меките ленени халати, изтегна се на леглото и заспа.

Лейси, Джери и Али закараха Гънтър на летището и изчакаха да ускори по пистата и да излети. Когато той се издигна във въздуха, им се прииска да празнуват. Върнаха се в офиса на ФБР и се срещнаха с Клей Видович и още двама агенти. Джери подписа клетвени показания, съдържащи фактите от срещата й с Баник. Издадена беше заповед за арест, която разпространиха в цялата страна освен в района на Пенсакола. Бяха сигурни, че Баник не е в Северозападна Флорида, и не искаха да предупреждават неговите приятели и познати.

Видович им даде актуална информация за обиските в дома и в кабинета на Баник и сподели тревогата си от факта, че не откриват повече отпечатъци. ФБР претърсваше всичките му имоти, но засега не намираше нищо полезно.

Стаята започна да се пълни, към тях се присъединиха и други агенти. Вратовръзките на всички бяха разхлабени, ръкавите бяха навити, яките – разкопчани. По всичко личеше, че хората от екипа са работили през целия уикенд. Лейси се обади на Дарън и го повика. Секретарките донесоха кафе, вода и бисквити.

В 10 ч. Видович помоли за тишина и се увери, че двете видеокамери работят.

— Само за информационни цели — обясни той. — Джери, ти не си заподозряна, така че няма да ти четем правата.

— Надявам се — отговори тя и един-двама души се засмяха.

— Още в самото начало искам да кажа, че без теб нямаше да сме тук. Твоето разследване през последните двайсет години е блестящо. Истинско чудо е всъщност, за пръв път виждам подобно нещо. Затова ти изказвам благодарност от името на семействата на близките и всички служители на закона.

Тя кимна смутено и погледна към Лейси.

— Той още не е заловен — каза Джери.

— Ще го пипнем.

— Дано да е скоро.

— Бих искал да започнем от самото начало. Ще повторим доста неща, но те моля да ни разкажеш всичко.

Тя започна от смъртта на баща си и последиците от нея, месеците, през които почти никой от полицията не ги бе потърсил, липсата на какъвто и да било напредък. И догадките за мотива. Беше прекарала години в търсене на отговора. Кой от света на Брайън Бърк беше казал нещо лошо за него? Не беше роднина или колега, значи може би някой студент? Той нямаше делови сделки, нямаше партньори, любовници, не го дебнеха ревниви съпрузи. Накрая Джери се спряла на Рос Баник, но още от началото съзнавала, че това е само догадка. Слаба вероятност. Нямала доказателства, разчитала само на свръх активното си въображение. Поразтърсила се в миналото му, проучила кариерата му като млад адвокат в Пенсакола и малко по малко той се превърнал в нейна фикс идея. Научила къде живее, къде работи, къде е отраснал, къде ходи на църква и къде играе голф през уикендите.

Разказа им как е попаднала на стара статия в „Леджър“ за убийството на Тад Лийуд, местен жител, който навремето напуснал града при подозрителни обстоятелства. Свързала го с Баник през архива на скаутския отряд, който получила от националния им щаб. Когато накрая видяла и снимките от местопрестъплението, всички парченца на пъзела се наместили.

Джери не спираше да разтрива китките си.

— Моето разследване сочеше, че следващата жертва е Ашли Барасо през деветдесет и шеста година. Само че миналата събота Баник каза, че не я е убил.

Видович клатеше глава. Погледна към агент Мъри, който също изразяваше несъгласие.

— Лъже — отсече Мъри. — Досието е при нас. Същото въже, същият възел, същият начин. Освен това я е познавал от Правния факултет в Маями.