Дэвид Балдаччи - Игра с огъня

– Какво може да е знаела?

– Ако имахме отговора на този въпрос, щяхме да арестуваме убиеца и да се качим на самолета.

– Прав си.

– Според мен не става дума за единичен случай, Алекс – заяви мрачно Декър.

– Какво искаш да кажеш?

– Чу Уолт Садърн. Инструментите и разрезите говорят за професионализъм. Човек не може да влезе в някоя железария и да си купи медицински трион. Освен това тялото е било разрязано, преди да го оставят навън. Иначе щеше да има някакви следи и поне малко кръв. Убиецът е пренесъл трупа до там. Очевидно е подбрал мястото много прецизно.

– Значи познава района. По всяка вероятност е огледал местността предварително.

Декър кимна.

– Всичко това изисква планиране и търпение.

Той се озърна и облещи очи от изненада. Примигна два пъти, сякаш искаше да се увери, че не се е припознал.

– Стан?

Едрият мъж, който току-що бе влязъл в ресторанта, се извърна рязко към тях, когато чу името си. Беше не по-малко изненадан от Декър.

– Еймъс?

Въпросният Стан се приближи до масата, а Декър се изправи и се здрависа с него.

– Какво правиш тук, по дяволите? – учуди се той.

– И аз мога да те питам същото.

Стан беше висок почти колкото Декър, с рижа коса, побеляла над слепоочията, червендалесто лице и живи зелени очи. Имаше къса добре поддържана брада.

– Здравейте – обади се Джеймисън, стана и протегна ръка. – Аз съм Алекс. Работя с Декър във ФБР.

– Извинявай – отвърна Декър. – Алекс, този едър мъж е Стан Бейкър. Женен е за сестра ми Рене. Живеят в Калифорния. – Той изгледа Стан с любопитство и подхвърли: – Доста далече си от вкъщи.

Бейкър потърка дебелите си пръсти и на лицето му изведнъж се появи безпокойство.

– Аз… сега живея тук. И скоро ще съм ти бивш зет.

– Моля?! – възкликна Декър и отстъпи крачка назад.

– Рене не ти ли каза?

– Какво?

– Че се развеждаме.

– Защо?

– Поради куп причини. И двамата имаме вина.

– Ами децата?

– Ще останат при майка си.

– В Калифорния ли са?

– Да – отвърна неловко Бейкър. – По-малките още ходят на училище, освен това Рене има хубава работа.

– Но ти живееш тук, в Северна Дакота, Стан. Как очакваш нещата между вас да се оправят?

– Първо заминах за Аляска, където работих известно време, но нещата забуксуваха. Знаеш, че Тим заемаше висока позиция там. Той ме уреди.

– Какво искаш да кажеш с това "заемаше висока позиция"?

– Кой е Тим? – намеси се Джеймисън.

– Съпругът на Даян, другата сестра на Еймъс – обясни Бейкър.

– А какво става с него? – попита Декър.

– Доколкото знам, го съкратиха. Сега кара такси и води счетоводството на разни малки фирми. Малко след това съкратиха и мен. Исках да започна отначало, а тук има работа, мястото се развива. Компаниите се нуждаят от опитни хора. Вече изкарах една година. Заплащането е отлично.

– Ами децата? – попита отново Декър.

– Виждаме се по Скайп всеки ден – направи опит да се оправдае Бейкър.

– Не можеш да прегърнеш сина си или да го научиш да играе бейзбол от хиляди километри разстояние. Ти беше в армията, когато се родиха първите ви две деца. Нямаше те дълго…

– Сражавах се за страната ни, Еймъс!

– Казвам само, че децата имат нужда от баща.

– Така е, но това е положението. Хората се развеждат, нали? Освен това се опитахме да оправим нещата. Ходихме на терапия.

– Може би е трябвало да положите повече усилия – каза Декър. – Става въпрос за семейството ти, Стан. То не е нещо, от което можеш да се откажеш с лека ръка.

В зелените очи на Стан Бейкър проблеснаха гневни искри.

– Разбирам накъде биеш. Всички знаем какво се случи с Каси и с брат ѝ… и с Моли. Беше ужасно. През целия си живот не съм плакал така, както на погребението им. Но ние с теб сме различни. Не исках да стане така… никой от двама ни не го искаше, но ето че стана. Такъв е животът.

Декър хвърли поглед към Джеймисън, след което сведе глава.

– Да, добре. Май трябва да звънна на Рене. Отдавна не сме се чували. Не ме бива много в тези неща.

– Ако не знаеш, че сестра ти се развежда, а другият ти зет е изгубил работата си, наистина не те бива в тези неща – обади се Джеймисън, която не вярваше на ушите си.

– А ти какво правиш тук, Еймъс? – попита Бейкър.

– Разследвам убийство.

– Убийство!?

– И тук стават убийства, нали? – отвърна мрачно Декър.

– Е, да. Случва се разни пияни глупаци да се сбият или наркопласьори да спорят за територия. На всеки ъгъл се продават метамфетамини, кокаин, хероин… Кого са убили?