Дэвид Балдаччи - Игра с огъня

– Чакайте малко, не мога да ви позволя да го видите, без да разговарям с полицая, натоварен със случая.

– Позвънете му тогава. Още сега.

– Може да е зает.

– Няма да разберем, докато не му се обадите.

Садърн отиде в срещуположния край на стаята, извади телефона си и позвъни. След като приключи разговора, се върна при Декър и Джеймисън. Не изглеждаше щастлив.

– Явно федералните винаги получават това, което искат.

– Де да беше истина – отвърна Декър.

– Добре, да действаме. Трябва да подготвя една жена за утре, а роднините са много взискателни относно дрехите и грима.

– Извършвате ли погребения и през зимата?

– Предпочитаме да не го правим. Трябва да копаем в снега, когато земята е станала на камък. Трудно е дори с багер. А и кой би искал да стои навън на минус петдесет градуса, за да се прости с покойник, макар и близък? Сълзите пресъхват необичайно бързо, когато ушите и пръстите ти замръзват. И бездруго повечето хора избират пещта пред дупката в земята.

– Може ли вече да видим трупа? – намръщи се Декър.

Садърн ги поведе по къс коридор, от който влязоха в малко помещение, което миришеше на антисептици, формалдехид и разлагаща се плът. По средата имаше метална маса на колелца. Надяваха се тялото върху нея да им подскаже нещо за убиеца.

Джеймисън погледна Декър, който вече виждаше помещението в електриковосиньо. След толкова много трупове това, изглежда, вече не го смущаваше. Поне не много.

– За пръв път правих аутопсия на тяло, което вече е било аутопсирано – отбеляза Садърн.

– Преминали сте през необходимото обучение, нали? – попита безцеремонно Декър.

– Достатъчно квалифициран съм – отвърна Садърн, който явно не се беше засегнал от въпроса. – Патоанатомията може да не е основното ми занимание, но това не означава, че не си върша добре работата, когато се налага.

– Радвам се да го чуя – заяви лаконично Декър.

Садърн повдигна чаршафа и тримата впериха погледи в онова, което беше останало от Айрин Креймър.

– Причина, начин и време на настъпване на смъртта? – обърна се към него Джеймисън.

– Причината и начинът са ясни. – Садърн посочи малка рана в средата на гърдите, разположена на няколко сантиметра над точката, в която се събираха трите лъча на разреза във формата на Y. – Дълъг остър нож с назъбен ръб е проникнал тук и е пронизал сърцето. Несъмнено става въпрос за убийство.

– Убиецът е забил ножа изключително прецизно – отбеляза Джеймисън, която се бе навела, за да огледа раната отблизо. – Чисто и ефективно. Един-единствен удар е бил достатъчен.

– И аз съм на това мнение.

– Следователно е действал хладнокръвно. Без изстъпления и загуба на контрол – обади се Декър. – Възможно е да не е познавал жертвата. Или най-малкото да не е имал лични отношения с нея.

– Именно – съгласи се Садърн.

– Време на настъпване на смъртта? – попита Декър.

– Тук можем само да гадаем – каза патоанатомът. – Ако съдя по това, което открих, жертвата е убита преди седем до десет дни.

Декър не остана доволен от чутото.

– Интервалът е прекалено голям. Няма ли как да го стесните?

– Опасявам се, че не – отвърна Садърн с мрачно изражение. – Ако разчитате на моя доклад, за да проверите дали някой заподозрян има алиби, признавам, че няма да ви бъде от полза. Съжалявам.

– Има ли следи от насекоми? – попита Джеймисън.

– Доста. Това ми помогна да определя, че става въпрос за седмица или там някъде… А после нещата стават доста сложни, поне за мен. Знам какво правя, но все пак моята лаборатория не е като тези на ФБР.

– Дълго време ли е лежала навън? – продължи с въпросите Джеймисън.

– Отговорът е едновременно лесен и труден.

– Какво имате предвид?

– Ако беше лежала навън прекалено дълго, дивите животни щяха да я открият. Но те не са я открили.

– Това е лесната част. Коя е трудната? – попита Декър. – Че наличието на паразити противоречи на този факт?

– Именно! Много насекоми, но никакви ухапвания от животни. И още нещо, от трупните петна става ясно, че след като смъртта е настъпила, мъртвецът е бил положен по лице.

– Но според доклада от огледа на местопрестъплението жената е лежала по гръб – отбеляза Декър.

– Така е, но както сами виждате, оцветяването не съответства на написаното. Кръвта не се е събрала в онези части на тялото, които са били в контакт със земята. Когато сърцето спре, в резултат на гравитацията кръвта се оттича и се съсирва в най-ниските части. Петната се фиксират и не се променят повече.