Дэвид Балдаччи - Игра с огъня

– Вероятно иска да се прочуе – каза Джеймисън.

– Всички искат да се прочуят – отвърна Декър.

– Никой не вика ФБР за обикновено убийство.

– За да открием отговора на този въпрос, трябва да проучим жертвата, а не убиеца.

– Смяташ, че поради някаква причина Айрин Креймър е била важна за федералните?

– Това би обяснило защо Богарт премълчава нещо.

– При всички случаи търсим убиец с умения на криминалист и патоанатом.

– Такива хора не са кой знае каква рядкост, особено ако вземем предвид и тези, които работят от нашата страна на барикадата.

– Патоанатом с ново амплоа? – предположи Джеймисън.

Декър не изглеждаше убеден.

– Вероятно в интернет лесно може да се открие видео, показващо как се извършва аутопсия. Но според доклада на съдебния лекар разрезите са направени професионално.

– Предполагаш, че има някакъв… предишен опит?

– Не предполагам нищо, поне засега.

– Забеляза ли, че магистралата е изцяло от бетон? – попита Джеймисън, която гледаше платното.

– Нищо чудно асфалтът да не издържа на суровия климат тук – отвърна Декър. – Но не съм сигурен, че и бетонът е достатъчно устойчив.

– Няма нещо, което да не знаеш, а?

– Просто ровя в интернет като всеки друг.

– Колко път ни остава? – попита тя.

Той погледна дисплея на телефона си.

– Още четиресет и четири минути, ако се вярва на навигацията. Мястото се намира до канадската граница.

– Явно това е било най-близкото летище.

– Подозирам, че е единственото в района.

– Днес беше дълъг и изтощителен ден.

– Нощта също се очертава дълга.

– Да не казваш, че ще започнем веднага?

– Не бива да губим време, Алекс – изгледа я строго Декър. – Особено когато става въпрос за убийство.

– Какви са онези неща? – попита Джеймисън малко преди да пристигнат.

Тя сочеше златистите пламъци, които потрепваха в мрака като призрачни коледни светлини.

– Газови факели – отвърна Декър. – Излизат от петролните сондажи. Където има нефт, има и природен газ. Тук сондират и за едното, и за другото. Понякога се налага контролирано изпускане на газ, който се изгаря на повърхността. Предполагам, че това е единственото решение, когато компаниите не разполагат с необходимата инфраструктура за транспортиране на откритите залежи.

Джеймисън остана изумена.

– И за какви количества става въпрос?

– Прочетох една статия, в която се казваше, че компаниите изгарят газ, достатъчен за отоплението на четири милиона домакинства.

– Четири милиона домакинства? Сериозно ли говориш?

– Така пишеше.

– Но това не вреди ли на природата? В края на краищата те изгарят чист метан, нали?

– Не съм сигурен, но едва ли се отразява добре на околната среда.

– Всички тези огньове изглеждат толкова зловещо. Имам чувството, че там някъде, в далечината, маршируват зомбита с факли в ръце.

– По-добре свиквай. Навсякъде са.

Докато пътуваха, стана ясно, че Декър не е преувеличил. Пейзажът напомняше на гигантска торта, украсена със стотици свещи.

Минаха покрай цели квартали от фургони с павирани улици, пътни знаци и детски площадки. Автомобилите, повечето очукани и кални пикапи или джипове, бяха паркирани под ламаринени навеси пред фургоните.

Видяха и обширни парцели с петролни и газови сондажи, над които горяха огньове, а самите добивни съоръжения бяха заобиколени от метални контейнери и внушителни огради. Навсякъде имаше мъже с предпазни каски и оранжеви огнеупорни костюми, които сновяха насам-натам, заети с най-различни задачи. Отдалече приличаха на огромни мравки.

– Това е град на нефтоработници – каза Декър. – Всъщност петролът е единствената причина все още да го има. Хиляди хора са дошли в тази част на Северна Дакота, за да вадят газ. И по-конкретно, в района на шистовата формация Бакен. Прочетох някъде, че запасите тук ще стигнат поне за сто години.

– Добре, но никой ли не е чувал за климатичните промени?

– Това е работа като всяка друга.

– Може да е работа днес, но планетата трябва да я има и утре.

– Съгласен съм. Обаче какво правиш, когато знаеш, че всеки ден имаш да изхранваш семейство? А хората в нефтодобива изкарват шестцифрени заплати. Местната икономика е преживявала кризи, но сега нещата изглеждат по-добре.

– И това ли го прочете в интернет?

– Любознателен съм – сви рамене Декър. – Освен това зет ми работи в тази индустрия. Запомнил съм разни неща от разговорите си с него.