Дэвид Балдаччи - Игра с огъня

– Не се съмнявам. Колкото по-рано разрешим случая, толкова по-скоро животът им ще се върне към нормалния си ритъм. Неизвестността едва ли им се отразява добре.

– Така е – призна Кели и изведнъж погледна строго Декър. – В болницата са постъпили няколко младежи, все добре познати скандалджии и побойници, с различни наранявания. Нищо сериозно, но все пак… знаеш ли нещо по въпроса?

– Откъде мога да знам?

– Не са подали сигнал в полицията, но мой колега е бил там, за да разпита един от тях, пострадал в друго улично сбиване. Така е разбрал за случилото се. Младежите твърдят, че са били пребити от двама здрави едри мъже. Били са шестима срещу двама, но въпросните двама им сритали задниците жестоко. Изненадан съм, че сами са го признали, но предполагам, че дори те са останали впечатлени. Сигурен ли си, че не знаеш нищо по въпроса?

– В този град е пълно със здравеняци.

– Прав си – отвърна Кели, макар да не изглеждаше убеден.

– Ще звъннеш ли на Братята да ги предупредиш, че отиваме? – попита Декър. – Аз ще докарам колата.

Декър излезе и остави Кели и Джеймисън във фоайето.

Кели погледна Джеймисън и попита:

– Какво става?

– Не разбирам какво имаш предвид.

– Игрички ли ще си играем?

На път към Колонията тримата минаха покрай нефтените платформи на Американската енергийна компания, разположени покрай границата със земите на Братята и военновъздушната станция.

– Полковник Съмтър не е очарован, че са толкова близо до техните съоръжения – каза Джеймисън. – Мисля, че го разбирам. Ами ако на някоя от тези платформи се случи нещо? Ако избухне пожар?

Кели пъхна незапалена цигара в устата си.

– Това е като да хвърляш въдица в рибарник.

– Кое по-точно? – отвърна объркано Джеймисън.

– Да добиваш нефт по тези места.

– Замислял ли си се да си смениш професията? Да се захванеш с фракинг?

Той поклати глава.

– Предпочитам по-сигурна работа. Знам, че винаги ще има престъпления за разкриване. – Кели погледна Декър и попита: – Ако не беше ченге, какъв щеше да бъдеш?

– Безработен – отговори най-искрено Декър.

Милтън Еймс и Питър Гънтър ги очакваха в трапезарията. Бяха облечени както миналия път, но и двамата изглеждаха по-бледи, а Еймс имаше измъчен и объркан вид.

– Кога ще получим тялото на Пами? – попита с треперещ глас той. – Искаме да я погребем подобаващо.

– Ще ти звънна веднага щом е възможно, Милтън – отвърна загрижено Кели. – Скоро, предполагам.

– Трябваше ли… трябваше ли да… нали се сещаш?

– Да, налагаше се да извършат аутопсия – каза тихо Джеймисън. – Законът го изисква предвид обстоятелствата около смъртта ѝ.

– Предполагам. Но Сюзан пита непрекъснато. Тя… ние… искаме…

– Повярвай ми, ще се постараем – увери го Кели.

– Вярвам ти, Джо. Благодаря.

– Знам, че не сте направили копие на документите на Креймър – започна Декър, – но тя ви е предоставила нужната информация за образованието си. Проверихте ли после в "Амхърст" дали наистина се е дипломирала там?

– Не, нищо не сме проверявали – отвърна Еймс. – Защо да ни лъже?

– И защо някой ще си прави труда да дойде чак тук с измислена история? – добави Гънтър. – Ние не плащаме много. Какъв мотив би имала да излъже за миналото си? Не разбирам.

– Може да е искала да избяга от някого или нещо и да се е нуждаела от работа, за да се издържа – каза Джеймисън. – Ето ви мотив.

Изражението на Гънтър показваше, че не вярва в подобна възможност.

– Представи ли ви препоръки от предишни работодатели, с които да се свържете? – продължи тя. – Завършила е колеж преди осем години. Не е ли работила някъде след това?

Гънтър и Еймс се спогледаха.

– Когато провеждате интервю с кандидат за работа, би трябвало да се поинтересувате от професионалния му опит, нали? – каза Декър. – Да проверите дипломите и препоръките.

Гънтър събра длани пред себе си и отговори тихо:

– Имахме нужда от учител, а тя беше единственият кандидат. Нямахме никакъв избор.

– Учителската работа не е лека – добави Еймс. – Освен това дори една касиерка в бензиностанция тук получава два пъти по-висока заплата от тази, която ние предлагахме. Затова много се зарадвахме, когато тя кандидатства.

– Значи отчаяно сте се нуждаели от човек? – попита Джеймисън.

– Да.

– Как изобщо Креймър е разбрала, че търсите учител? – добави Декър.

– Публикувахме обяви онлайн и в местния вестник – отговори Гънтър. – Тя очевидно ги е видяла. Интервюто мина много добре. Показа ни планове на уроци, стори ни се отлично подготвена да преподава на децата, изглеждаше щастлива и уравновесена. Справяше се чудесно с работата си. Сюзан ви го каза, ако помните.