Дэвид Балдаччи - Игра с огъня

– Възможно е – каза Декър.

– Ако целта на тези хора са запасите от биохимични оръжия, при положение че наистина съществуват, те би трябвало да ги изнесат от страната – каза Синия.

– Или да ги използват тук – добави Декър.

– Това беше следващото ми предположение. Някаква насока от Даниълс за какви точно биохимични оръжия говорим?

– Заяви, че информацията е секретна и ще я отнесе в гроба си.

– Не забравяй, че е казал на Пърси – обади се Джеймисън, – защото Пърси също е военен и разполага с нужния достъп до секретна информация. Когато му звънна по телефона, Даниълс беше по-склонен да говори, защото ти също му каза, че имаш достъп до секретна информация. – Тя погледна Синия и добави: – Ако вие говорите с него, той вероятно ще каже още нещо.

Синия се обърна към Роби и Рийл:

– Погрижете се за това. Веднага.

– Ще ви дадем адреса – каза Джеймисън.

Когато стигнаха пред хотела, Роби ги предупреди:

– Внимавайте! Докато разговаряме със стареца, вие двамата оставате сами.

Джеймисън потупа пистолета в кобура си и отвърна:

– Да, ще внимаваме.

– След това, което видях досега, ми се струва, че трябва да сте нащрек всеки миг – каза Рийл. – Късмет!

– Засичаш ли нещо? – попита Рийл на път за Уилистън.

Тя шофираше, а Роби се возеше до нея.

– Нищо за момента. Ако ни следят, явно са много добри.

– Дотук определено бяха добри.

– Колко ни остава?

– Двайсет километра.

– Прочетох досието на Брад Даниълс – каза Роби. – Май си имаме работа с истински патриот. "Пурпурно сърце", "Бронзова звезда", Кръст за заслуги и Медал за отлична служба във ВВС, над сто бойни мисии с бомбардировач над Европа и Тихия океан. Самолетът му е свалян два пъти. Оцелял е с още трима души от екипажа, след като спасителната им лодка се е носила цял месец във водите на Тихия океан, преди наш кораб да ги прибере. Веднага след това е продължил с бойните полети.

– Както ти каза, истински патриот.

Роби погледна през прозореца и видя абсолютно същото, както и през изминалия час: пустош. Това не му хареса.

Пристигнаха в старческия дом след единайсет. Часовете за свиждане бяха приключили, но служебните им карти впечатлиха дежурния лекар, който лично ги заведе в стаята на Даниълс и си тръгна.

Старецът спеше в леглото си. Лампите в стаята му бяха угасени и Роби се зачуди дали да ги включи. Накрая реши да не го прави.

Двамата с Рийл пристъпиха към него. Единият отляво, другият отдясно.

– Господин Даниълс? – каза тихо Рийл, преди да докосне стареца по рамото.

Той се сепна и отвори очи.

– Кои сте вие, по дяволите? – попита Даниълс, примигна няколко пъти и се надигна леко.

Роби и Рийл показаха служебните си карти и значки.

– Ние сме от разузнаването – отвърна Роби.

– Включете проклетата лампа, за да виждам.

Рийл включи лампата и Даниълс огледа внимателно картите и значките.

– Разбрахме, че имате проблеми със зрението – каза Роби.

– Имам си причини да карам хората да си мислят така.

– Добре.

– Изглеждат ми истински – каза накрая старецът и им ги върна.

– Защото са такива.

– Какво искате от мен?

– Става въпрос за военновъздушната база в Лондон – отговори Рийл.

Даниълс се отпусна върху възглавницата.

– Вече разговарях с федералните. С онзи едрия от ФБР. Взе ми шапката, мръсникът!

Рийл бръкна в джоба на якето си, извади шапката и му я подаде.

– Той ни помоли да ви я върнем.

Старецът остана доволен и каза:

– Е, поне удържа на думата си.

– Бен Пърси? – попита Роби. – На него сте казали повече, отколкото на Декър. Командването ни изпрати тук, за да чуем цялата история.

– Защо?

– Случиха се някои неща, сър – отвърна Рийл.

– Не е нужно да ме наричате така.

– Правя го от уважение. "Пурпурно сърце". "Бронзова звезда". Кръст за заслуги. Медал за отлична служба…

Даниълс примигна отново и очите му се навлажниха.

– Всички, с които служих, вече са мъртви. Жена ми е мъртва, децата ми също. Никой не ми остана освен внуците и правнуците, а те си имат собствен живот. Ужасно е да си стар и самотен. Не правя нищо, освен да седя тук, да гния в тази стая и да чакам края.

Рийл погледна Роби, след което се обърна към Даниълс:

– Би трябвало да сте в дом за ветерани. С хората там ще имате много повече общи неща, отколкото с тези тук.

– Смятате ли, че можете да го уредите? – оживи се Даниълс.

– Стига да пожелаете, сър – отвърна Роби.

Двамата с Рийл помогнаха на стареца да се изправи.