Дэвид Балдаччи - Игра с огъня

Взривът събори стената на стаята, в която Рийл се бе скрила.

Когато димът се разсея, в далечината прозвучаха сирени.

От двата големи джипа пред старческия дом, които бяха докарали робота и неговия оператор, нямаше и следа.

Вътре в стаята Роби и Рийл кашляха силно, докато се изправяха бавно сред руините. Бяха оцелели само защото се бяха скрили зад голям метален шкаф.

Двамата огледаха помещението и погледите им се спряха върху Даниълс. Той продължаваше да седи в инвалидния си стол, но се беше свлякъл настрани. Главата му кървеше, дишаше едва-едва. Част от тавана се бе стоварила отгоре му.

Рийл се втурна към него и напипа пулса му.

– Много е слаб!

Роби разчисти отломките, избута стола в коридора и забърза към входа на сградата. Рийл подтичваше до него.

– Ако умре… – започна тя.

– … сме загубени – довърши Роби.

– В кома е – каза Роби. – Лекарите не знаят дали ще оцелее. Но той е корав старец. Обзалагам се, че ще прескочи трапа.

Роби седеше на задната седалка на джипа на Джеймисън. Декър беше отпред, а Рийл беше останала с Даниълс в болницата.

– Робот? – възкликна Джеймисън. – Изпратили са проклет робот?

– Машина убиец – потвърди Роби. – Не очаквах да видя подобно нещо в старчески дом в Северна Дакота.

– Така и не разбрахме какво е казал Даниълс на Пърси – обади се Декър.

– Тъкмо се канеше да ни разкаже, когато всичко отиде по дяволите.

– Пак ни изпревариха. Шансовете да разкрием случая намаляват.

В този момент на дисплея на телефона му се появи ново съобщение, той го прочете и каза:

– Съдебният лекар е готов с аутопсията на Макклелън и е открил интересни неща.

– Да отидем и да разберем какво става – предложи Джеймисън.

Роби отвори вратата и излезе от джипа.

– Аз ще пропусна. Звъннете ми по-късно.

Двайсет минути след като се разделиха с Роби, Декър и Джеймисън се взираха в голото тяло на Стюарт Макклелън. Към тях се беше присъединил и Кели. Аутопсията беше извършена от професионалист, изпратен от ФБР.

Том Рейнолдс наближаваше шейсет. Беше подстриган по войнишки и имаше строго изражение и делови маниери. Погледът му беше оживен, най-вероятно от интересните открития, за които бе споменал в съобщението си.

– Какво е заключението ви? – попита Декър.

– Смъртта несъмнено е настъпила в резултат на отравяне с въглероден оксид. Пробите показват класически микроскопични кръвоизливи и мъртва тъкан навсякъде. Свиване и подуване на мозъка, далака, черния дроб и бъбреците. Кожата е видимо зачервена, което е друг класически признак, а самата кръв е вишнево-червена.

– Това означава самоубийство, така ли? – попита Кели.

– Не – отвърна Декър. – В такъв случай не бихте ми изпратили съобщение, че сте попаднали на нещо интересно.

– Правилно – потвърди Рейнолдс. – Знаете ли какво е ТТХ?

Кели поклати глава, но Декър отговори:

– Тетродотоксин. Много мощен невротоксин.

Рейнолдс кимна.

– Изключително опасно вещество. То прекъсва нервните връзки между мозъка и тялото, включително като блокира натриевите канали. Малка доза парализира мускулите, свързани с дишането, и не позволява на сърцето да изпомпва кръв. Този токсин е смъртоносен, ако се вдиша, погълне или попадне върху наранена кожа. Необходими са шест часа, за да разгърне напълно свойствата си. Щом диафрагмата спре, човек е мъртъв. Това е едно от най-смъртоносните вещества на планетата. През цялата си кариера съм се сблъсквал само веднъж с него, и то на другия край на света.

– А ето, че то се появява в Лондон, Северна Дакота – отбеляза Декър.

– Как го открихте? – попита Джеймисън.

Рейнолдс ги поведе към сложен на вид апарат.

– Винаги го нося със себе си. Никога не знам кога може да ми потрябва. В мозъка, диафрагмата и сърцето забелязах някои подозрителни неща: неврологични проблеми, които отравянето с въглероден оксид не може да обясни. Измененията са едва забележими, но аз имам достатъчно опит, за да знам кога нещо трябва да се провери… Така че анализирах урината в тялото. И тогава всичко стана ясно като бял ден.

– Откъде човек може да се сдобие с ТТХ? – попита Кели.

– Среща се в естествен вид в някои морски обитатели – отвърна Рейнолдс. – Най-вече в рибата балон, или фугу, както я наричат японците. Повечето смъртни случаи от ТТХ са резултат от злополука, най-вече от неправилно приготвяне на фугу. Ако органите, които съдържат токсина, бъдат увредени и не бъдат напълно отстранени, ястието може да се окаже последното в живота на човек. Затова предпочитам пилешки крилца. Те също убиват, но след десетилетия консумация – усмихна се Рейнолдс.