Дэвид Балдаччи - Игра с огъня

– Какво ви интересува?

– Какво точно казахте на Бен Пърси?

– Истината. Цялата истина.

– А тя е… – попита Рийл.

Осветлението в старческия дом угасна изведнъж. Всяка стая, всеки коридор, всеки квадратен сантиметър потънаха в мрак.

Отвсякъде започнаха да долитат викове на уплаха и паника.

Роби и Рийл веднага извадиха оръжията си. Тя застана до вратата, а той дръпна завесите на прозореца, след което натисна леко Даниълс назад, за да легне, и прошепна в ухото му:

– Стойте тук и не мърдайте!

Даниълс кимна отсечено и замръзна.

По коридора отекнаха забързани стъпки. Рийл надникна навън и видя няколко сестри и други служители да тичат.

Дежурният лекар дойде при тях и каза:

– Нямаме представа какво става. Токът спря, резервният генератор не се включи. А… а отпред спряха два големи джипа.

– Веднага се свържете с полицията! Уведомете ги за масова стрелба!

– Моля?

– Действайте! Веднага!

Лекарят хукна ужасен.

Рийл погледна Роби.

– Два големи джипа?

– Кои са тези хора? – прошепна Даниълс от леглото.

– Ще се погрижим за всичко, сър – отвърна Рийл, погледна към инвалидния стол и каза на Роби: – Сигурно знаят, че стаята му е на приземния етаж.

Роби кимна. Отидоха до леглото, вдигнаха внимателно Даниълс и го настаниха в стола. Рийл тръгна първа, а Роби буташе стола след нея.

Стигнаха до вратата. Тя надникна в коридора и даде знак, че пътят е чист, след което завиха наляво, за да се отдалечат от входната врата.

Рийл извади и другия си пистолет. И двете оръжия имаха лазерни мерници. Тя вече си бе сложила уреда за нощно виждане, Роби също. Мракът около тях се беше разсеял. Проблемът беше, че противниците им несъмнено имаха същото оборудване.

Роби буташе инвалидния стол с едната си ръка, а в другата държеше пистолет. Тримата изчезнаха по коридора.

Трийсет секунди по-късно вратите на старческия дом се отвориха рязко. През тях обаче не влетяха тежковъоръжени мъже. Разнесе се тихо бръмчене, издавано от стоманен робот, който се движеше върху колела с безкамерни гуми. Лазерното му око обходи фоайето и сравни видяното с плановете на сградата, заредени в неговата база данни.

Роботът зави надясно и ускори. Пред него се изправи полицаят, когото Декър беше ангажирал да охранява Даниълс. Пистолетът му сочеше към робота, а снопът светлина от фенерчето му се отразяваше в лъскавата му метална повърхност.

– Какво е това, по дяволите? – възкликна полицаят.

Той понечи да свали оръжието, докато лазерното око го оглеждаше. Роботът засече пистолета му. Миг по-късно мъжът сведе поглед към гърдите си, от които стърчеше стреличка. Подбели очи и се свлече на пода.

Роботът продължи напред, като заобиколи ловко падналия, и не след дълго стигна стаята на Даниълс. Лазерът обходи четирите ѝ ъгъла, след което се насочи към празното легло. Роботът застана до него и от едната му страна се протегна механична ръка със сонда. Миниатюрната метална глава на сондата се плъзна по чаршафа и завивката. Сензорите подадоха събраната информация към мозъка на робота, който я анализира и изпрати потвърждение. Сондата се прибра, но механичната ръка не се сви докрай в нишата, от която бе излязла. Роботът се завъртя и излезе в коридора, а сондата се поклащаше леко отстрани, анализирайки безброй миризми по пътя си, докато търсеше една-единствена сред тях, тази на Брад Даниълс.

Роботът зави първо надясно, а после наляво и спря пред затворена врата. Сондата сякаш потръпна като нос на хрътка. Върху една от стоманените повърхности на робота грейна червена лампичка. Той се отдръпна на около две педи и в предната му част се отвори подвижен панел. Едновременно с това от тялото му излязоха стоманени стабилизатори. Те се забиха в пода като странични опори на строителен кран, които трябва да поддържат огромната конструкция изправена и балансирана.

Миг по-късно снарядът, изстрелян от отворения панел, се заби във вратата, силата на удара я откъсна от пантите и тя влетя в стаята.

От облака дим изскочи Рийл. Тя видя робота, огледа го набързо, прицели се и изстреля три експлозивни куршума в корпуса му и един в лазерното му око. То угасна, останалите куршуми също изпълниха предназначението си и роботът изчезна в гъстия дим.

Рийл чу тревожното тиктакане на таймер, което я накара да се хвърли обратно навътре секунда преди броячът на робота, свързан с програмата му за самоунищожение, да стигне до нула.