– Но ако го е направил без знанието на Шейн, това може да е мотив синът да убие бащата – изтъкна Декър.
– Не познавам човек, който да се интересува по-малко от бизнес и пари от Шейн – отвърна Кели.
– Той ни каза, че вече не сте толкова близки като едно време – подхвърли Джеймисън. – Ти каза същото.
– В гимназията беше едно. После пораснахме, всеки тръгна по пътя си. Но той не се е променил. Можеше да остане тук, да не прави нищо и да остави баща си да плаща всичките му сметки. Шейн обаче постъпи в армията и рискува живота си. Върна се с куп медали, но никога не се е похвалил и с един от тях.
Досън се усмихна.
– Вие двамата бяхте най-добрите футболисти, които градът ни е раждал.
– Декър е играл за "Кливланд Браунс" – каза Джеймисън. – А преди това за "Охайо".
– Нима? – възкликна Кели. – Впечатляващо!
– Да, изглеждате ми достатъчно едър – отвърна Досън, след като огледа Декър.
– Ако всичко се свеждаше до габарити, сигурно щях да вляза в Залата на славата – отвърна с равен тон Декър. Погледна Кели и добави: – Ще трябва да проверим и Шейн.
– Знам – отвърна рязко полицаят. – Няма да отхвърля нито една възможност, макар да съм убеден, че това не е вярната посока.
– Ако Шейн има алиби, въпросът е решен – каза Джеймисън.
Кели погледна Досън.
– Сигурно искаш да поговориш с Каролайн час по-скоро. Няма да е добре тя да разбере за продажбата от някой друг.
– Остави на мен да се тревожа за тези неща, Джо – сопна се Досън.
– Възнамеряваш да се преместите във Франция?
– Точно така.
Кели се усмихна мрачно.
– Където тя може би ще срещне някой французин, ще се влюби и ще имат куп деца?
– Това зависи от нея, не от мен.
– Ако Каролайн не иска да замине, ще ѝ дадеш ли пари, за да започне собствен бизнес?
– Не знам. Не съм сигурен, че съм готов да се разделя с дъщеря си. Изгубих майка ѝ, не искам да изгубя и нея.
– Подготви се и за такъв вариант – отвърна Кели.
– Тя може да отвори ресторант и във Франция – заяви пренебрежително Досън. – Миналия път беше готова да заживее там. Каква е разликата сега?
– Предполагам, че скоро сам ще разбереш.
– Какво те е грижа? Не ми казвай, че още си влюбен в нея?
– Няма нищо лошо в това да те е грижа за някого, Хю, дори той да взема решения, с които не си съгласен. Особено ако става въпрос за член на семейството. Но може би ти не мислиш така. Виж какво се случи със сина ти.
Лицето на Досън пламна.
– Изчезвай от тук!
– Не се притеснявай, и бездруго си тръгвахме.
– Що за глупост! – ръмжеше Кели, докато пътуваха обратно към града. – Продава ресторанта на Каролайн зад гърба ѝ и очаква тя да зареже всичко и всички и да замине с него за Франция.
– Много самонадеяно наистина. Досън май е доста коравосърдечен – каза Джеймисън, погледна Декър и попита: – Ти какво мислиш?
– Чудя се дали е замесен в смъртта на Макклелън.
– Говорим за съвсем друго нещо – отвърна Джеймисън.
– Само че аз искам да говорим за Досън и Макклелън. Не виждам мотив…
– Шейн вероятно има мотив – намеси се Кели, – поне на теория. Той обаче не се интересува какво ще му завещае баща му. Ако искаше да го убие, щеше просто да го гръмне.
– Ще останеш изненадан колко много хора започват да проявяват интерес, когато изведнъж се окаже, че може да забогатеят – отбеляза Декър. – Но парите не са единствената причина за убийство. Подозирам, че Стюарт е превърнал живота на Шейн в истински кошмар.
– Но той винаги се е държал така с него. Защо да го убива точно сега?
– Работата ни е да разберем, затова ни плащат – отвърна Декър. – Свърза ли се с Шейн? Как прие той новината?
– Видях се с него, преди да отидем при Хю. Няма нищо общо със смъртта на баща си, освен ако не е актьор от световна класа.
– Има ли някакви подозрения кой би искал Стюарт да е мъртъв?
– Не спомена нищо такова.
– А каза ли какво възнамерява да прави? – попита Джеймисън.
– Не, беше разстроен.
– Досън много се ядоса, когато ти спомена за сина му – каза тя.
– Това не биваше да се случва. Хю-младши щеше да е жив и здрав, да води хубав, пълноценен живот. А вместо това лежи на два метра под земята заради този тип.
– Толкова лоши ли бяха отношенията им?
– По-лоши, отколкото можеш да си представиш.
– Намирам за любопитно съвпадението, че Макклелън е умрял от отравяне с въглероден оксид – продължи Декър.
– Също както майката на Каролайн, нали? – каза Джеймисън.
– Именно. Разкажи ми какво точно видя, когато открихте Мади – обърна се Декър към Кели.
Читать дальше