Пол Сюлицер - Fortune

— Вие сте всичко друго, но не и конвенционален финансист, господин Цимбали. Понякога изпитвам съмнения дали всъщност се отнасяте сериозно към финансите.

— Толкова, колкото и вие.

Той избухва в смях.

— Ясно.

Усещам нарастващо напрежение. И то се усилва още повече, когато колата най-сетне напуска магистралата при градчето Харисън. Продължаваме по тесен, но очарователен път, който се вие между луксозни частни имения. Влизаме в едно от тях. Къщата — каменна, а не дървена, което е по-скоро рядко явление по тези места — се намира в края на дълга алея зад плътна стена от дървета и храсталаци. Пред нея са паркирани две коли. Край тях тъпчат на място трима мъже, които ни наблюдават с равнодушен поглед.

— Оттук, моля.

От колата слизаме тримата, които сме пътували на задната седалка, но само аз и Олифан влизаме в къщата, чиято врата отваря явно нещо като главен телохранител с миши очи, синкавочерна брада и рунтави вежди. Усмихвам му се широко.

— Наемен убиец или танцьор на степ?

Мишите очи ме пронизват, сякаш без да ме видят, докато Олифан ми отправя очарователна дружелюбна и същевременно успокоителна усмивка.

— Недейте, господин Цимбали, недейте…

Влизаме в просторна дневна, украсена с монументална базалтова камина. Повечето от мебелите са покрити с калъфи. Там ни чакат двама мъже. Никога досега не съм ги срещал, но затова пък съм виждал техни снимки и веднага ги познавам: Джоузеф, известен още като Джос, и Лари Калтани, накачулили подпухналите си сицилиански мутри върху костюми от ресана вълна, които струват колкото теглото си в стодоларови банкноти. Двамата ме поздравяват само с леко кимване и това говори недвусмислено за симпатията, която им вдъхвам. Подканват ме с жест да седна в едно кресло пред малък преносим любителски киноекран. Почти същото ми се случи и в Макао. Но от физическа гледна точка бих предпочел Миранда.

Спускат завесите на остъклените врати, които гледат към парка, и включват прожекционния апарат. От този момент нататък единствено Калтани ще водят разговора, в който Олифан няма да вземе никакво участие, задоволявайки се да наблюдава сцената като безмълвен зрител, докато зелените му ирландски очи проблясват като светли петна в полумрака. Същото се отнася и за типа с мишите очички — петият човек в стаята.

— Гледайте, Цимбали.

Още от първите кадри разбирам, че операторът е снимал от прозореца на някоя от сградите, намиращи се в съседство с „Белият слон“ (но не и от казиното на Калтани). Снимано е от разстояние, в диагонален ракурс, от горе на долу и с телеобектив. Първо общ план на декоративния ров, където излизат трите аварийни изхода на противоатомния модул; после близък план на всеки от тях, позволяващ много ясно да се различат запънатите в земята дървени греди, които блокират блиндираните капаци.

— Край на първи епизод, господин Цимбали. Ето и вторият.

С главен герой Марк Лаватер, който навлиза тичешком на територията на „Белия слон“ в обратна посока на движението на започналата да се струпва тълпа, включваща въоръжените пазачи на Слона, любопитни минувачи и полицаи. Той се насочва право към декоративния ров. Издърпва първата греда, завлича я настрана, вдига я и с рязко извъртане на цялото тяло я запокитва надалеч. Хуква обратно и повтаря операцията с втората греда.

— Трети епизод, Цимбали. Най-интересният.

На следващите кадри в близък план е заснет изходът на авариен тунел № 1, който бях използвал. Вижда се блиндирания капак, залостен с дървена греда, и веднага след това същият капак (но гредата вече е изчезнала), който започва да се отваря. Марк също е в кадър и макар че стои с гръб към камерата, самоличността му не подлежи на никакво съмнение. Виждат се ръцете ми, които помагат на Марк-Андреа, а после и на Хайди да скочат на земята. Накрая виждам как и самият аз се измъквам от аварийния изход и се обръщам към Марк. Един специалист вероятно би могъл да възстанови първите думи от разговора ни, разчитайки ги по устните ни.

Но филмът изведнъж прекъсва, и то точно в момента, в който несъмнено се каня да спомена на Марк за пазача.

Последният не се появява нито веднъж на екрана. И оттук — така, както е направен монтажът — се налага категоричното заключение, че единствено Лаватер ни се е притекъл на помощ, махнал е трите греди и следователно ни е спасил живота.

Миши очички дръпва завесите и в стаята отново става светло.

— Какво ще кажете, Цимбали?

Гласът на Джос Калтани е мелодичен, леко дрезгав и далеч не неприятен. Търся погледа на Олифан, но адвокатът демонстрира пълно равнодушие.