Пол Сюлицер - Fortune

Сара се връща от Монтего Бей на 28-и, понеделник, два дни по-рано от предвиденото. Трепереща от страх и побесняла от гняв.

— Не заради теб, Цимбали, а заради тях, заради децата. Жив да беше изгорял, от това нямаше да ми стане нито по-топло, нито по-студено.

— Уместен израз, Сара.

— Но че въвлече в тъпата авантюра с гадното ти казино Андреа и малката Хайди — виж, това вече не мога да го проумея!

И започват едни злъчни критики, едни обвинителни речи… Накратко, скандал от класа на висотата на изживяния от нея страх. Накрая кипвам на свой ред, но без, разбира се, да ѝ разкрия истината. И може би и заради това, но най-вече заради опасенията ни с Марк, че враговете ни няма да се задоволят само с пожара, решаваме Сара, валкирията и децата да изкарат един отдавна планиран престой в Сан Франциско при Ли и Лиу (свикналият с Ямайка Марк-Андреа понася лошо нюйоркската зима и лекарят ни посъветва да сменим климата). На 1 март Сара заминава с децата, като се договаряме, че при първа възможност ще се присъединя към групата.

И ето че за пореден път събитията започват да се развиват с главозамайваща бързина.

На 2 март, вторник, бивам посетен отново от представителите на генералното консулство. Гледали са телевизия, чели са вестници, разпознали са малката си гражданка и, естествено, се безпокоят. Като цъфват точно в разгара след многочасово съвещание с архитектите и предприемача, които трябва да се заемат с възстановяването на „Белият слон“ — на разговора ми с Калибан. Един напрегнат и хладен Калибан. За него положението е ясно: пожарът, опустошил казиното, ще забави откриването му най-малко с два месеца.

— Които ще бъдат много трудно наваксани, Франц. Миранда е крайно недоволна.

— Да не смяташ, че аз съм на върха на щастието?

— Съгласно клаузите на договора ни за съдружие, ти си отговорен за управлението на казиното. Ти и твоите помощници, сиреч — Хенри Чанс и целият му персонал, включително пазачите, които не са успели да предотвратят пожара.

— Не мога да нося отговорност за една злополука.

Черните искрящи бадемовидни очи не ме изпускат нито за миг.

— Ако действително става дума за злополука, Франц. Пожелавам ти да е така в името на приятелските чувства, които изпитвам към теб. Защото в противен случай, ако се стигне дотам, че Миранда загуби пари по твоя вина, то…

И двамата се измерваме с доста неприязнен поглед, когато австрийците от консулството се появяват с Бог знае какви документи. Това ми идва вече много и аз чисто и просто ги изхвърлям навън.

— Къде е Хайди Мозер, господин Цимбали?

— Това си е моя работа!

И затръшвам вратата под носа им.

Следващия ден — 3 март, четвъртък — прекарвам в изтощителни и преди всичко изнервящи преговори с хората от застрахователната компания Getchel & Harkin New Jersey Insurance Company. Нямам друг изход, освен да се държа с тях високомерно, като човек с кристалночиста съвест.

— Кога ще платите?

— Веднага щом нашите следователи представят доклада си.

И същите тези следователи, с които вече се бях срещнал преди два дни, започват отново да ме въртят на шиш — налага се да повторя цялата история отначало докрай. И да отговоря на безброй нови въпроси: получавал ли съм някакви заплахи? Имам ли врагове, които биха предизвикали пожара с едничката цел да ми навредят? Имам ли конкуренти, на които моето казино пречи? И така нататък. Напълно наясно са с предишните ми сделки и с подробностите около закупуването на „Белият слон“ (освен, разбира се, с втората фаза на заплащането, включваща превеждането на петнайсетте милиона в Кюрасао). След като в продължение на пет-шест часа ги подлагам на най-неумолим разпит, в крайна сметка те се решават да съобщят интересуващата ме информация: според първоначалния оглед пожарът би могъл — „обърнете внимание на условното време, господин Цимбали, тъй като това е само хипотеза“ — да се дължи единствено на случайност. Което означава, че на този етап те са склонни да изплатят сто и петдесет милиона долара, но не на мен, а на филаделфийската банка, отпуснала ми заема от четиристотин милиона. Съгласяват се дори да ме уведомят каква би могла да бъде, според тях, причината за пожара: един от старите игрални автомати, складирани в подземието в близост до входа на укрепения тунел, е бил несъмнено включен от някой работник не там, където трябва. Което е довело до претоварването на мрежата и съответно до късото съединение. На мокета явно е паднала искра и огънят се е разпространил в асансьорните и вентилационните шахти, обхващайки бидоните с лак и синтетични лепила…