Пол Сюлицер - Fortune

— Марк, ти унищожаваш доказателствата за това, че се опитаха да убият мен и децата!

Той кимва, възвръщайки изведнъж спокойствието си, и задъхано избъбря:

— Именно. Именно.

Сетне поглежда през рамото ми, вдига ръка и посочва нещо. Обръщам се. На стотина метра от нас „Белият слон“ гори в пламъците на гигантски пожар…

— Франц, за Бога, имай ми доверие! Не казвай нищо. Нищо не си видял. Не знаеш какво се е случило. Нямало е никакъв пазач, никаква греда, вратата на аварийния изход не е била залостена…

Марк шепне припряно, задъхано. Полицаите и пожарникарите се приближават до нас, водени от пазача, който ни беше предложил кафе и когото Хайди бе ритнала. Забелязвам също двама оператори от един телевизионен екип на С.В.З. Марк се е вкопчил в ръката ми и я стиска до посиняване.

— Нали, Франц? Разбра ли?

И добавя все така шепнешком:

— Моля те, никаква греда, никакъв пазач. Изходът не е бил блокиран. Пожарът е избухнал случайно, Франц. Случайно!

Полицаите и пожарникарите са вече пред нас и след малко към тях се присъединява един телевизионен журналист с микрофон в ръка. Идентифицират ме като собственика на казиното, заобикалят ме, затрупват ме с въпроси и едновременно с това насочват камерите към мен и децата. Принуден съм да покажа покритите си със синини и драскотини ръце, изцапаните си и скъсани дрехи. Не, нямам представа какво се е случило, не знам нищо за причините за пожара.

И всеки път, когато ми се удава възможност, търся с очи Лаватер и всеки път прочитам в погледа му ясно и недвусмислено: СЛУЧАЙНО. Знам, разбира се, и съм твърдо убеден, че пожарът е предизвикан умишлено и е бил подготвен много грижливо; че са предвидили всеки мой жест; че пазачът, когото видях на екрана, ме е чакал зад капака на аварийния изход с твърдата убеденост, че в бягството си от дима и отровните изпарения аз и децата ще стигнем точно до него, и че тезата за случайното избухване на пожара си е чиста проба лъжа. Но продължавам да фиксирам Марк и в този момент на карта биват поставени всички онези години, през които Лаватер бе неизменно до мен като идеален пример за преданост и почтеност. И аз залагам наведнъж целия капитал от доверие, който той си е спечелил:

— Не, нямам никакво основание да смятам, че пожарът е предизвикан умишлено…

Марк затваря очи с израз на безкрайно облекчение.

А аз продължавам да отговарям на въпросите пред обектива на една подвижна камера и фотоапаратите: да, намирах се в противоатомния модул, когато димът се появи; не, с децата не рискувахме абсолютно нищо, тъй като модулът включва множество аварийни изходи; да, разбира се, имаше малко емоции, когато в притеснението си завъртях ръчките на блиндирания капак в погрешна посока, но всичко влезе много бързо в релси (тук трябва да отбележа, че Марк-Андреа и Хайди не можаха да видят на екрана пазача с дървените греди, тъй че съм единственият свидетел на присъствието на този човек, когото Марк, между впрочем, също не е забелязал).

Докато отговарям на въпросите, аз, отново верен на природата си, доукрасявам фактите и се възползвам от случая, за да си направя безплатна реклама, възхвалявайки достойнствата на „Белият слон“ и на хрумналата ми гениална идея да създам първото и единствено в света противоатомно казино. Да, убеден съм, че „Белият слон“ ще бъде много бързо възстановен, че ще стане още по-хубав и че милионите хора, които очакват с нетърпение откриването му, няма да бъдат разочаровани, още повече че дотогава остават най-много един-два месеца. Да, „очарователното момченце, което изобщо не се е уплашило“, е моят син, а „очарователното момиченце“ е приятелка на сина ми…

Двайсетина минути по-късно двамата с Марк разговаряме в колата, паркирана пред кафенето, в което Хайди и Марк-Андреа се тъпчат с всевъзможни вкуснотии.

— Франц, по погледа ти разбрах, че докато те интервюираха, всичко ти стана ясно…

— Да, поне така мисля — застраховката.

— Застраховката. „Белият слон“ е застрахован срещу пожар и ако се установи, че е бил подпален умишлено, по силата на клаузите на договора застрахователите няма да изплатят нито цент. Дори в случай, че ти и децата бяхте загинали овъглени. Това просто щеше да докаже невинността ти или несръчността на подпалвача, но нищо повече. Застраховката нямаше да бъде изплатена.

— Марк, елиминирайки гредите като доказателство и убеждавайки ме да не споменавам за пазача, когото видях на контролния монитор, ти ме въвличаш в застрахователна измама.