Пол Сюлицер - Fortune

Последното твърдение е чисто хипотетично, тъй като по това време разполагам само с непълни сведения за действителните финансови възможности на Калтани. Знам, че за да финансират собственото си казино, те, както бях постъпил и аз, са поискали банков кредит от триста и няколко милиона. Което обаче не доказва, че са лишени от средства.

Джос Калтани се споглежда с брат си и това, което вижда в очите му, явно го убеждава, тъй като казва:

— Така да бъде. Сряда, 30 март, дванайсет часа.

— При условие, че дотогава застрахователите са приели принципа за покриване на щетите.

— Съгласен.

Нова пауза. Олифан, който продължава да се любува на парка, лекичко се изкашля. Това е може би някакъв знак, защото Джос Калтани продължава:

— Ние сме бизнесмени, Цимбали. Ние сме почтени бизнесмени и ще ви заплатим това, което ни продавате. Ще покрием нашата част от задълженията към филаделфийската банка и ще ви изплатим петдесет и един милиона за петдесетте и един процента, които ще закупим от вас…

Прекалено хубаво, за да бъде вярно. И не е вярно, разбира се. Тъй като той добавя:

— Поне такава ще бъде сумата, която ще фигурира в договора за продажба, защото ще считаме сделката за сключена едва след като препреведете трийсет от въпросните петдесет и един милиона в една банка в Панама, чиито координати ще ви съобщим по-късно. Все пак трябва да имаме някаква печалба, господин Цимбали.

Повишават ме в ранг — ето че отново ставам „Господин“.

Но това повишение не ме заблуждава относно реалното положение на нещата: за петдесетте и един процента дялове от „Белият слон“ ще получа всичко на всичко двайсет и един милиона. Като преди това ще трябва да откупя от Миранда онова, с което изобщо не е сигурно, че тя ще пожелае да се раздели. И ако не се озова проснат с огромен нож от метър и половина между плешките, ще имам удоволствието да загубя трийсет милиона долара (и дори повече, тъй като ще трябва да изплатя обезщетение на Макао). От минута на минута нещата се нареждат все по-добре и по-добре. Вдигам ръка.

— Приемам при три условия.

— Никакви условия.

Надигам се леко в креслото с изражението на човек, който се кани незабавно да напусне къщата.

— Добре. В такъв случай можете да изпратите филма, на когото ви скимне. Нямам нищо против да се спазарим, но всичко си има граници. И моята е дотук.

Мълчание. Не блъфирам, наистина съм готов да прекратя преговорите, ако това изобщо може да се нарекат преговори. Лари Калтани, който, струва ми се, е по-интелигентният от двамата, пита с още по-кротък и още по-дрезгав глас от този на брат си:

— И какви са тези условия?

— Първо, преотстъпването на дяловете да се извърши на два етапа: на 30 март, или най-късно четирийсет и осем часа след като застрахователната компания даде положителен отговор, ще ви прехвърля четирийсет и девет…

— Говорехме за петдесет и един…

— И ще ги получите. Ще ви преотстъпя и двата допълнителни процента.

— Кога?

— Точно три месеца след откриването на „Белият слон“.

— Един месец.

— Два.

— Добре.

— Това е първото ми условие. Предупредих ви, че са три. Ето и второто: искам този филм, както и всички евентуално направени копия, да бъдат депозирани още днес в някой от сейфовете на банка по ваш избор, стига да е истинска банка, естествено. Този сейф ще бъде заключен в мое присъствие и ще може да бъде отворен единствено в едновременното присъствие на моя милост и на някой от вас или на ваши представители. И, разбира се, от този момент нататък ще си правим компания дотогава, докато филмът не бъде прибран на сигурно място.

И тук се разнася гласът на Олифан, който стои все така с гръб към нас:

— Независимо от мерките, които вземем, този тип сейф може да бъде отворен по всяко време по решение на компетентните юридически власти.

— Знам.

— Може да има и други, скрити копия.

— Поемам риска. Не мисля, че сте си направили труда да тиражирате допълнителни копия. Всъщност има ли такова нещо?

— Във всички случаи отговорът би бил отрицателен — отбелязва кротко Лари Калтани.

Чиято реплика тутакси бива подета от Олифан, който продължава да се любува на зимния пейзаж:

— Достатъчно е клиентите ми да подадат жалба срещу вас, особено ако са акционери на „Белият слон“, за да се стигне до отварянето на сейфа от полицията, а оттам и до предаването на съдържащите се в него документи на правосъдието.

О! Бога ми, Олифан ми се притичва на помощ! Сигурен бях! Казвам: