Дэвид Балдаччи - Бягството

Поеха по един от широките коридори, но твърде скоро бяха принудени да отскочат встрани, за да направят път на моторизирана количка, натоварена с кислородни бутилки. Пулър беше наясно, че Пентагонът разполага с определени запаси от кислород, които трябваше да бъдат използвани в случай на вражеска атака или саботаж. След 11 септември тук бяха въведени безпрецедентни мерки за сигурност, които едва ли някога щяха да бъдат сведени до по-нормално ниво.

В опита си да направи път на количката, Райнхарт леко се спъна и Пулър инстинктивно го хвана под мишницата. После мълчаливо изчакаха преминаването на количката.

— Пентагонът може да бъде опасен, сър — шеговито каза Пулър. — Дори и за генералите с три звезди.

— Е, понякога е като да прескачаш окопи — усмихна се Райнхарт. — Макар и огромно, това място често се оказва претъпкано.

Спряха пред вратата на кабинет, на чиято табела пишеше „Генерал-лейтенант Арън Райнхарт“. Райнхарт ги покани да влязат и ги поведе покрай кабинетите на сътрудниците си до вътрешната заседателна зала. Настаниха се около масата и изчакаха да напълнят чашите им с вода.

Заел място срещу тримата мъже, Пулър ги погледна очаквателно.

По време на пътуването не бяха говорили за нищо съществено и той все още нямаше представа какво ще искат.

Генерал Дофри се приведе напред. Примерът му явно беше заразителен, защото и останалите направиха същото.

— От баща ви успяхме да измъкнем една-единствена дума: глупости — обяви той.

— Лаконичен както винаги. И на мен каза същото.

— Виждате ли някакъв смисъл в това? — попита Шиндлър.

— Аз не съм психолог, сър — изгледа го Пулър. — Не знам какво е имал предвид баща ми.

— Кога за последен път ходихте на свиждане при брат си? — попита Дофри.

— Горе-долу преди месец и половина. Опитвах се да ходя при него максимално често, но понякога съм прекалено зает.

— Какво каза той последния път?

— Нищо, което да е свързано с бягство, уверявам ви.

— Но все пак какво ви каза? — настоя Дофри.

— Разговаряхме за баща ни, после ме пита за работата в ОКР, а аз — как я кара в затвора.

— А не говорихте ли за делото му? — обади се Шиндлър. — За това как се е озовал във ФВЗ?

— Това вече не е дело, а присъда, сър. Но не засегнахме тази тема. Какво бихме могли да си кажем?

— Имате ли теория за бягството на брат ви? — попита Райнхарт.

— Не съм запознат с всички факти и не мога да си съставя мнение.

— Фактите все още не са окончателни. Достатъчно е да кажем, че ситуацията е била твърде необичайна.

— Мисля, че е било абсолютно невъзможно да избяга без чужда помощ. Авария на резервния генератор? Колко вероятно е това? И кой е мъртвецът в килията му?

— По всичко личи, че разполагате с достатъчно факти — обвинително го изгледа Шиндлър.

— Но не с всички. Всъщност кой би могъл да организира подобно нещо там?

— Това е много обезпокоително — обади се ни в клин, ни в ръкав Райнхарт.

— Някакъв опит за контакт от страна на брат ви? — попита Шиндлър.

— Не.

— А ще информирате ли прекия си командир, ако бъде направен такъв?

— Длъжен съм.

— Не това ви питах, Пулър.

— Да, ще информирам прекия си командир.

Шиндлър му подаде една визитка и каза:

— Всъщност бих желал да информирате първо мен.

Пулър прибра визитката в джоба си, без да отговори.

— Предполагам, че вече сте предупреден по никакъв начин да не се забърквате в този случай — каза Дофри.

— Да, моят командир беше категоричен.

— Но вие сте следовател и това ме кара да си мисля, че проявявате жив интерес към случая. Не е ли така?

Пулър закова очи в лицето на Дофри. Доста интересно, каза си той.

— Дори не съм си помислял подобно нещо. Директната заповед си е директна заповед. Служил съм прекалено много години, за да разруша кариерата си заради това.

— Имате предвид заради брат си — рече Дофри.

— А нима вие искате да участвам в разследването? — засече го Пулър.

— Това би било в разрез с всички военни правила — тръсна глава Райнхарт.

— Но не отговаряте на въпроса ми, сър.

— Страхувам се, че няма да получите по-конкретен отговор, Пулър — каза Шиндлър и се изправи.

Останалите последваха примера му.

— Очаква ме кратък отпуск — рече Пулър.

— На ваше място аз бих го използвал както трябва — усмихна се Шиндлър и потупа джоба, в който Пулър беше прибрал визитката му. — И не забравяйте да ми звъннете, ако изскочи нещо. Интересът към този случай стига толкова високо, че ще ви трябва кислородна бутилка, за да дишате.