Дэвид Балдаччи - Ничия земя

Карл кимна. После се обърна, повика с пръст бармана и посочи своята чаша. Минута по-късно мъжът донесе още едно уиски, след което бързо се обърна и се отдалечи. Карл бавно плъзна чашата към Роджърс и каза:

— Приемам извинението. Да пием за него.

Роджърс вдигна чашата си и двамата се чукнаха.

— Участвал ли си някога в боеве в клетка? — попита Карл.

Роджърс обви чашата си с длани и поклати глава.

— Не, никога. Никога не съм имал подобна възможност.

— Защо не опиташ? Мисля, че можеш да се справиш с всеки кучи син, когото съм виждал на ринга. Даже можеш да се справиш с всички тях, взети заедно. Ти си невероятно силен, Пол. И аз не съм някой слабак, но никога не съм усещал подобна хватка.

— Добри гени — отвърна Роджърс. — Баща ми беше по-дребен от мен, но можеше да ме скърши на две. Едва не го направи на няколко пъти, когато беше пиян.

— В такъв случай радвам се, че не съм се натъкнал на него, когато е бил пиян.

Двамата пресушиха чашите си и ги оставиха на масата. Роджърс избърса устни и каза:

— Снощи се запознах с Джош Куентин. Този тип пристигна с лимузина, заобиколен от куп красиви жени. Държеше се с тях, сякаш са му собственост. Какво можеш да ми кажеш за него?

— Ужасен задник — каза тихо Карл.

— Госпожа Майърс твърди, че е богат, че има собствена компания, че едва ли не е машина за пари. А няма трийсет. Как е възможно да не го намразиш? Ние ще работим, докато не капнем от умора, а този ще се пенсионира и ще се излежава на яхтата си, преди да навърши четирийсет.

— Това е самата истина — замисли се Карл. — Чух, че е извадил късмет с някаква сделка.

— Голям късмет трябва да е бил.

— Не вярвам в това. Не съм виждал такъв късмет.

— Аз също. И на какво е попаднал?

— Не съм сигурен. Възползвал се е от някаква изгодна възможност. Виж, не казвам, че Куентин е глупак. Не мисля, че е толкова умен, за колкото се смята, но определено е хитър. Попадне ли на златна жила, ще знае как да я експлоатира.

Роджърс кимна.

— Видях го да влиза в салона горе, сякаш притежава цялото заведение.

Карл се приведе малко по-близо до Роджърс и вдигна пръст.

— Е, тук вече попадна в десетката, Пол.

— Моля?

— Джош Куентин е добър клиент. Много добър. Плаща месечна сума за правото да ползва салона на втория етаж. Идва и си отива, когато му скимне. Води когото си иска. Прави каквото си пожелае. А месечната такса покрива всички разходи на бара. Всички. Останалите клиенти — а те са много — са чиста печалба. Това означава, че Хелън също е машина за пари.

— По дяволите! Явно и госпожа Майърс е извадила голям късмет.

Карл вдигна рамене.

— Ами… тя и преди печелеше добре. Доста добре. Но откакто се появи Куентин, нещата се промениха коренно.

— Как са се запознали?

— Нямам представа. Но това започна преди две години.

— В такъв случай ти отдавна работиш с госпожа Майърс.

— Това лято ще станат осем години. Тя е добра жена. Справедлива.

— Вие двамата…

Карл отмести чашата с уиски и поклати глава.

— Не, нищо подобно. Както вече ти казах, приключих с жените. Три провалени брака. Стига ми толкова. Тя не се нуждае от някой като мен в леглото си — стар, дебел, с болни колене…

— А може би тя и Куентин?

— Между тях никога не е имало нещо. Всеки си върви по своята пътека. Освен това той си пада по доста по-млади жени. — Карл помълча и добави: — Макар че тя обикновено се качва горе, когато той е тук. Но вероятно само за да провери дали всичко е наред и да се убеди, че кокошката, която снася златни яйца, е доволна.

— Попитах госпожа Майърс какво правят там, горе, но тя ме скастри на бърза ръка. Реших, че ще ме уволни, задето питам. А аз просто проявих любопитство. Просто не разбирах защо са ни отделни салони. Не че има някакво значение за мен…

Роджърс сведе поглед към празната си чаша в очакване Карл да отговори.

— Ще се изразя така: каквото става там, си остава там. Повярвай ми, опитвал съм се да разбера повече, но когато попитах Хелън, аз също имах опасението, че ще ме уволни.

Малко по-късно Роджърс си сложи микрофона и слушалката и получи съобщение за ергенско парти, което щеше да се проведе в бара. Запъти се към вратата, когато Хелън Майърс го пресрещна и каза:

— Чух, че двамата с Карл сте сключили мир. Или поне са ви видели да пиете заедно уиски.

— Изпих само едно малко, и то преди работно време.

— Не те укорявам, че си изпил два пръста уиски, Пол. Освен това Карл не пие с някого, когото иска да убие.