Майкл Крайтон - Драконови зъби

— Имат ли план?

— Много се надявам да имат — каза Малкия. — Защото аз нямам.

Стрелбата продължи. Малкия събра длани пред гърдите си и затвори очи. Устните му запотрепваха.

— Какво правиш?

— Моля се — отговори Малкия. — По-добре и ти се моли. Защото ако Черния Дик ни спипа, ще ни избие до един.

Дилижансът стоеше неподвижен по средата на реката в червеникавата следобедна светлина. Морган Ърп лежеше на покрива и стреляше към дърветата на отсрещния бряг. Уайът се добра успешно до него и се скри сред боровете.

Почти веднага след това стрелбата като че ли поутихна — бандата на Къри сега имаше нов проблем, за който да се тревожи.

Откъм боровете се разнесе трясък на ловна пушка и измъчен, агонизиращ вик, който заглъхна в пълна тишина. След миг се разнесе още един гърмеж от ловна пушка и още един вик.

Тогава бандата на Къри престана да стреля по дилижанса. Някакъв глас извика:

— Не стреляй, Уайът! Моля те не стреляй!

И още един трясък.

А после няколко гласа на отсрещния бряг започнаха да си крещят един на друг, чуха се и галопиращи коне.

И настъпи тишина.

Морган Ърп почука по покрива на дилижанса и извика:

— Край! Отидоха си. Можете да дишате спокойно.

Пасажерите се надигнаха и заизтупваха дрехите си от прахоляка. Джонсън погледна навън и видя Уайът Ърп на отсрещния бряг, ухилен. Рязаната му ловна пушка висеше в ръката му.

Мина бавно през реката към тях.

— Първо правило на засадите в гората — каза. — Винаги тичай към стрелбата, не в обратна посока.

— Колко уби? — попита Джонсън. — Всичките ли?

Ърп пак се ухили.

— Николко.

— Николко?

— Гората тук е гъста. Не се вижда и на пет метра. Никога не бих ги открил из храсталаците. Знаех обаче, че са се пръснали в редица покрай брега и не се виждат един друг. Е, само гръмнах с пушката два-три пъти и изревах на умряло.

— Уайът наистина умее да издава страховити звуци — обади се Морган.

— Така си е — съгласи се Уайът. — И бандата на Къри се изплаши и побягна.

— Искаш да кажеш, че си ги заблудил!? — възкликна Джонсън. Странно, но чувстваше разочарование.

— Виж какво — каза Уайът Ърп, — една от причините все още да съм жив е това, че не си търся белята. Тези момчета не са кой знае колко бързи и имат развинтено въображение. Освен това обаче сега имаме по-голям проблем от бандата на Къри.

— Така ли?

— Да. Трябва да извадим дилижанса от реката.

— Това защо е проблем?

Ърп въздъхна.

— Момче, опитвал ли си някога да преместиш умрял кон?

Мина час, докато освободят животното от юздите и го избутат да се носи надолу по течението.

Джонсън проследи с очи тъмния труп, докато той не изчезна. С петте останали коня успяха да измъкнат дилижанса на песъчливия бряг. Вече беше почти тъмно, така че забързаха към Шеридан, където взеха нови коне.

Шеридан беше малко градче с петдесетина къщи, но като че ли всички излязоха да ги посрещнат, Джонсън с изненада видя, че се разменят пари.

Ърп прибра доста.

— Какво е това?

— Обзаложихме се дали ще се върнем — каза Уайът Ърп. — Аз самият заложих някаква сума.

— Ти за какво заложи?

Ърп само се усмихна и кимна към бара.

— Знаеш ли, ще е много мило, ако влезеш с мен и поръчаш по питие на всички.

— Мислиш ли, че трябва да пием във време като това?

— Няма да имаме проблеми, докато не стигнем Червения каньон — отвърна Ърп. — А съм жаден.

Стигнаха до град Къстър в десет вечерта. Нощта беше тъмна и Джонсън беше разочарован — нямаше да види най-известното място от Черните хълмове, укреплението Гордън на Френския поток.

Само година преди това, през 1875-а, първите миньори от групата на Гордън си бяха построили дървени къщи, защитени от триметрова ограда от забити в земята дървени трупи. Бяха навлезли в Черните хълмове в нарушение на договора с индианците, възнамеряваха да промиват златен пясък и да се пазят от червенокожите с укреплението си. Беше се наложило да се прати кавалерия от форт Ларами, за да прогони заселниците — в онези дни армията все още защитаваше договора с индианците. Укреплението бе изоставено.

Сега всички, дори в Къстър, говореха за нов договор с индианците.

Макар правителството все още да воюваше със сиуксите, цената на тази война беше висока — вече превишаваше 15 милиона долара, — а беше година на избори. Военните разходи и легитимността на правителствената позиция се оказаха горещи теми в кампанията във Вашингтон. Поради това Великият бял баща предпочиташе да приключи войната мирно и тихо, като сключи нов договор, и за тази цел правителствени преговарящи бяха договорили среща с вождове на сиуксите в Шеридан.