Майкл Крайтон - Драконови зъби

Появилият се на брега на река Мисури форт Бентън бил убежище на трапери много време, още от ранните дни на територия Монтана, когато Джон Джейкъб Астор лобира в Конгреса да не се приемат никакви закони в защита на бизоните, за да не се пречи на доходоносния бизнес с кожи. В Северна Монтана се добивали и други кожи, включително боброви и вълчи. Сега обаче търговията с кожи западаше, а най-бързо развиващите се градове се намираха на юг, в минните райони Бът и Хелена, където имаше злато и мед. Форт Бентън бе преживял и по-добри дни и това си личеше.

Когато дилижансът им пристигна — на 4 юли 1876 г., - видяха, че укрепените порти са затворени и цари някакво напрежение. Войниците бяха мрачни и разстроени. Американският флаг беше издигнат на пилона само наполовина.

Коуп отиде при командващия офицер, капитан Чарлз Рансъм.

— Какъв е проблемът? — попита професорът. — Защо знамето е спуснато наполовина?

— Седма кавалерия, сър.

— Какво е станало? — попита Коуп.

— Цялата седма кавалерия под командването на генерал Къстър беше избита при Литъл Бигхорн миналата седмица. Повече от триста души са мъртви. Няма оцелели.

Джордж Армстронг Къстър си остана противоречива фигура и в смъртта, както беше и приживе.

Къстър Къдрицата винаги е бил обект на силни чувства. Завършва военната академия Уест Пойнт последен в групата си, като натрупва деветдесет и седем простъпки само за последната половин година — с три по-малко от нужните, за да бъде изключен. Дори и като кадет си създава врагове, които ще го тормозят цял живот.

Този недисциплиниран кадет обаче се превръща в брилянтен военен лидер. Момчето чудо от Апоматокс. Хубав и дързък до безразсъдство, с времето той си спечелва слава на голям борец против индианците на Запад, но репутацията му се обсъжда масово. Запален ловец, пътува с ловните си кучета навсякъде и се говори, че за тях се грижел по-добре, отколкото за хората си. През 1867 заповядва на войниците си да стрелят по дезертьорите от неговата част. Петима са ранени и Къстър им отказва медицинска помощ. Впоследствие един от тях умира.

Дори за армията това е прекалено. През юли 1867 Къстър е арестуван, изправен пред военен съд и отстранен от служба за година. Той обаче е любимец на генералите и се връща на служба след десет месеца по настояване на Фил Шеридан, като сега се бие с индианците при река Уашита, в територия Оклахома.

Къстър води 7-а кавалерия срещу вожда Черния чайник. Инструкциите, които получава, са ясни — да избие възможно най-много индианци. Самият генерал Шърман казва: „Колкото повече убием тази година, толкова по-малко ще трябва да бъдат убивани следващата година, защото колкото повече гледам тези индианци, толкова повече се убеждавам, че трябва да бъдат убивани или държани като някакъв вид просяци“.

Тази война е особено жестока. Индианците вземат за заложници бели жени и деца, които връщат срещу откуп на заселниците. Когато войници нападнат индианско селище, заложниците биват избивани веднага. Това обстоятелство оправдава светкавичната дързост, която така или иначе става запазена марка на Къстър.

След като повежда войниците си на продължителни маршове без храна и почивка, той смазва Черния чайник, когото убива, и унищожава селището му. Едва тогава си дава сметка, че индианците от околните села се събират, за да предприемат масирана контраатака, че е прекалил и че е изложил на риск войниците си. Все пак успява да се измъкне, но оставя отделение от 15 души, които смята за убити.

По-късно цялата битка се оплита в скандали. Източната преса критикува Къстър за жестокото третиране на племето на Черния чайник, като твърди, че той не е бил лош индианец, а изкупителна жертва за военни провали. Това почти сигурно не е истина. Армията критикува Къстър заради прибързаната атака и също толкова прибързаното изоставяне на откъснатото отделение. Къстър не успява да даде задоволително обяснение за поведението си пред своите критици, но смята, и с право, че е направил точно това, което армията е очаквала от него — да смаже индианците с типичната си дързост и смелост.

Личният му стил — дългата къдрава коса, ловните кучета, дрехите от еленова кожа и арогантното поведение — остават обект на одумки, както и статиите, които пише за източната преса. Къстър има особен афинитет към врага си и често пише с възхищение за индианците. Несъмнено това е източникът на несекващите слухове, че е имал дете от красива индианка след битката при Уашита.