Майкл Коннелли - Късното шоу

— Не мога да им казвам как да пишат — възрази Фалцър. — Знаете го.

— Опитай, лейтенант — каза Таусън. — Приятелят ти Кастор има не по-малък интерес от теб да поправи стореното зло. Самият той няма да изглежда никак добре, когато с него се заемат другите медии от града. Ще стане ясно и на малките деца, че изпълнява поръчки на ръководството на полицията, и не мисля, че редакторите от другата страна на улицата ще харесат това.

— Добре, добре! — спря го Фалцър — Това ли е?

— Не, има още — каза Балард. — Искам достъп до къщата на Трент и до уликите, които екипът ти е събрал там. Разследването все още не е приключено. Искам да потърся индикации дали е постъпвал по този начин и с други жертви.

Фалцър кимна.

— Няма проблем.

— И още нещо — добави Балард. — Оттук отивам при психолозите за оценка. Искам документът за връщане на работа да бъде ускорен.

— Не можеш да очакваш да се обадя в отдела и да ме послушат…

— Всъщност очакваме точно това — прекъсна го Таусън. — Ще им кажеш, че шефовете те притискат да приключиш с разследването и да върнеш Балард на работа, защото имат нужда от нея.

— Добре, добре — отговори Фалцър — Ще се погрижа. Искам обаче да махнете този сайт. Някой може да попадне на него случайно.

— Сайтът ще изчезне, когато изпълниш твоята част от споразумението — отговори Таусън. — Само тогава.

Погледна Балард и попита:

— Това ли е всичко? Да не сме пропуснали нещо?

— Мисля, че не — отговори тя.

— Тогава да се махаме оттук.

Адвокатът не направи усилие да прикрие отвращението в тона си. Стана и погледна Фалцър отвисоко. Лейтенантът беше пребледнял, сякаш току-що бе видял животът му да се изнизва пред очите му. Или поне кариерата му.

— Някога работех по случаи на „Вътрешни разследвания“ в кабинета на областния прокурор — каза Таусън. — Все още имам приятели сред шефовете и мога да те уверя, че винаги търсят хора като теб, които допускат егото да завърти главите им. Не ми давай причина да вдигна телефона и да подновя контактите си със старите си приятели.

Фалцър само кимна. Таусън и Балард излязоха от кабинета му и затвориха вратата.

В двора на административната сграда Балард благодари на Таусън, че бе спасил кариерата й. Той отговори, че заслугата е нейна.

— Идеята да проследиш журналиста снощи… това е гениално! Не ни трябваше повече и красотата е в това, че Фалцър ще е все така кротък и занапред. Докато е така, всичко с теб ще е наред.

Балард се обърна и погледна отражението на общината в стъклената фасада на АСП.

— Партньорът ми в Късното шоу казва, че АСП означава „Абсолютно слабоумна политика“ — каза тя. — Днес е един от дните, когато мисля, че е прав.

— Пази се, Рене — каза Таусън. — Обади се, ако имаш нужда от нещо.

— Ще ми пуснеш сметката си, нали?

— Ще си помисля. В тази ситуация постигнатото само по себе си е награда. Само физиономията на Фалцър, когато видя записа, струваше повече от милион долара.

— Не съм про боно клиент, адвокате. Изпрати ми сметката — само да не е за милион долара.

— Добре, ще ти я изпратя.

Споменаването на парите й припомни нещо и тя попита:

— Между другото, имаш ли визитка? Смятам да те препоръчам на някого.

— Разбира се — отговори Таусън.

Бръкна в джоба на сакото си и извади тесте картички.

— Вземи няколко. Безплатни са.

Тя му се усмихна и му благодари.

— Знаеш ли… забравих да попитам… Някой от „Танцьорите“ идвал ли е при теб, за да говорите за Фабиан?

— Предполагам, че го дължа на теб. Да, разговаряха с мен.

— Кой дойде?

— Един детектив. Кар.

Балард кимна.

— Каза ли му нещо, което не си казал на мен?

— Не мисля — отговори Таусън. — Доколкото си спомням, ти беше много изчерпателна.

Балард се усмихна пак и се разделиха. Таусън тръгна през двора към сградата на федералния съд, на пресечка оттам, а Балард — към стъпалата от източната страна на АСП. Беше доволна, че Кар е отишъл при адвоката. Това може би означаваше, че и той най-накрая започва да вярва във версията, че в стрелбата има замесен полицай.

В горния край на стъпалата Балард сви надясно и отиде до Мемориала на падналите полицаи. Представляваше модерна скулптура — вертикална стена, на която на различни разстояния бяха закрепени месингови табели с имената на загиналите при изпълнение на дълга си полицаи. Повечето табели бяха потъмнели от времето, така че по-новите се открояваха. Не беше трудно да открие най-новата и най-лъскава. Приближи и прочете името на Кен Частин.