Майкл Коннелли - Късното шоу

Остана замислена пред нея известно време, после телефонът й иззвъня. Обаждаше се Роб Комптън.

— Рене! Току-що научих! Какво става, по дяволите?! Добре ли си?

— Добре съм.

— Защо не ми се обади? Прочетох в шибания вестник.

— Не вярвай на всичко, което четеш. Това не е цялата история и скоро ще бъде коригирана. Не ти се обадих вчера, защото през по-голямата част от деня нямах телефон. Най-накрая успях, снощи. Какво стана с Администрацията по тютюна и огнестрелните оръжия?

— Остави това, може да почака. Искам да съм сигурен, че всичко с теб е наред. Кога можем да се видим?

— Не искам това да чака, Роби. Искам да се занимавам с нещо. Кажи ми какво откри?

Заслиза по стъпалата към двора. Колата й все още беше на паркинга зад сградата на „Лос Анджелис Таймс“ и тя тръгна натам.

— Ами, след като подадох искане за информация, техен агент се свърза с мен — каза Комптън. — Казва се Джон Уелбърн. Познаваш ли го?

— Агентите на АТОО, които познавам, могат да се преброят на един пръст — отговори тя — Не го познавам.

— Знаеш ли, че сега се нарича АТООЕ? Добавиха „експлозиви“.

— Никой не ги нарича така. Ще ми кажеш ли най-накрая?

— Добре де. Този тип, Уелбърн, ми се обади във връзка с откраднатия глок, който намерихме у Нетълс. Отбелязан е с голяма червена точка. Бил е отнет от гард при обир на брониран инкасов автомобил преди две години в Далас. Не си спомням случая, но този, от когото е отнет пистолетът, и колегата му са разстреляни с него.

— По дяволите!

— Да, и аз го казах. Значи, в началото мислеха, че сме хванали човека, тоест Нетълс. Само че по време на случката в Далас Нетълс е бил в затвора. Излиза, че пистолетът е бил откраднат втори път, при някой от обирите, които е извършил нашият човек.

— И вероятно никой не е съобщил за загубата. Защото ако имаш оръжие, с което са убити двама души при обир на брониран автомобил, няма да съобщиш в полицията, ако ти го откраднат. Ще се покриеш и ще се надяваш оръжието да изчезне.

— Точно така. Та ето какво. Онези от агенцията обикновено не биха си направили труда да задават въпроси на един агент по пробациите. Отминават все едно ме няма. Сега обаче качихме пистолетите в компютъра, преди да сме наясно какви са — от коя къща са откраднати и така нататък. Та значи, Уелбърн ми се обади, нервничеше, искаше да предприеме нещо по въпроса.

— Обаче не може.

— Не може. Трябва да ме чака.

— Къде е Нетълс сега? Върна ли го в затвора?

— Не още. Засега е в ареста и утре ще се изправи пред съдия.

Балард се замисли за ситуацията. Формално беше освободена от задълженията си до психиатричната оценка и края на разследването. Дали не би могла да изтегли прегледа напред и да приключи с него? Това означаваше да вярва, че Фалцър ще изпълни наложеното му споразумение да изглади нещата.

— Предполага се, че ще съм на резервната скамейка заради другото нещо — каза тя. — Надявам се обаче нещата да се изчистят още днес.

— Няма начин да те възстановят толкова бързо — каза той. — Не и при материала във вестника днес.

— Имам хора, които работят по въпроса. Ще видим.

— Какво искаш да правиш в такъв случай?

— Какви правомощия имаш над Нетълс?

— Имаме оръжия. И въоръжен грабеж. Това ми развързва ръцете.

— Добре, сега съм в центъра. Имам уговорка за психиатрична оценка, после може да ме възстановят на работа. Искам да отидем при Нетълс в ареста, за да проверим дали случайно няма желание да си помогне сам, като ни разкаже откъде е взел глока. Когато му обясним, че с него са ликвидирани двама души, мисля, че с радост ще сподели откъде се е сдобил с него.

— Добре. Аз също имам нужда от час-два. Трябва да свърша нещо, а също и да получа разрешение за такъв ход. Не мисля, че ще е проблем, но трябва да следвам протокола и да говоря с шефа за евентуалната сделка с Нетълс. Какво ще кажеш да се срещнем пред Централния арест за мъже в дванайсет? Ще е обедно време и няма да има проблем да ни го доведат.

— Добре, ще се видим в дванайсет.

Докато вървеше към колата, Балард се обади на лейтенант Макадамс в управлението в Холивуд.

— Лейтенант, не съм сигурна дали ще успея да дойда на работа днес.

— Балард, трябва да си на скамейката, докато от „Вътрешни“ те възстановят — отвърна Макадамс.

— Знам. В момента съм при тях.

— Какво става?

— Извикаха ме за допълнителен разпит. След това отивам при психолозите за оценка. Нямам представа колко време ще отнеме.

— Видя ли „Таймс“ днес? По-важното, във „Вътрешни разследвания“ видели ли са го?