Майкл Коннелли - Късното шоу

— Ами, нормално е тя да има съвсем различен поглед за случилото се.

— Давам ти възможност да коригираш протокола, ако желаеш.

— Просто ще приема разказа на мисис Бопър. В онзи момент се биех на живот и смърт с мъж, който беше два пъти по-тежък от мен и доста висок, така че не съм си водила бележки и не съм полагала усилия да запечатам действията си в паметта си. Опитвах да опазя живота си, както и живота на мисис Бопър.

Балард и Таусън бяха репетирали този отговор, защото приемаха, че несъответствията, за които намекваше Фалцър в телефонното си съобщение, са несъответствия между нейното описание и описанието на Бопър. Балард и Таусън се бяха срещнали в шест и половина сутринта в трапезарията на хотел „Мияко“, за да се подготвят за разпита във „Вътрешни“. Репетираният отговор уреждаше всички противоречия с допустимите граници на оправданото убийство — опасения за живота или възможни тежки телесни увреждания на полицай или гражданин.

— Мисля, че това изяснява ситуацията, лейтенант — намеси се Таусън. — Имате ли нещо друго към клиентката ми?

Фалцър го изгледа.

— Да, имам.

В гласа му прозвуча увереност, която накара Балард да застане нащрек.

— Комуникирали ли сте с мисис Бопър след случилото се и след като бяхте разделени за разпитите? — попита Фалцър

— Не пряко — отговори Балард. — Тя набра номера на мобилния ми телефон вчера, но аз не приех обаждането. Остави съобщение, в което ми благодари, че спасих живота й. Все още не съм й отговорила, защото реших, че не би било уместно да разговарям с нея преди да завърши разследването.

Още един внимателно обмислен и репетиран отговор.

— Пазя съобщението — добави Балард. — Мога да го пусна на високоговорител, за да влезе в записа, ако искаш.

— Ще се върнем към него по-късно, ако се наложи — каза Фалцър — Заради закъснението ти си уредих други срещи, така че нека продължим. Вчера ми каза, че след като си успяла да се освободиш, докато Трент не е бил там, не си напуснала къщата веднага, защото не си била наясно къде си и дали ще можеш да избягаш. Това вярно ли е?

— Става дума за много кратко време — отговори Балард. — Това бяха първите ми мисли, но след като чух да се отваря гаражната врата, си дадох сметка, че Трент се е върнал и най-вероятно води със себе си друга жертва, защото ми беше казал, че отива да похити бившата си съпруга.

— Обаче, според първия ти отговор, не си имала представа къде се намираш.

— Ами, определено предполагах, че съм в къщата на Трент, а знаех къде живее, защото го проучвах, когато стана оперативно интересен, във връзка с разследването ми.

— Била ли си преди това във въпросната къща?

Това е то. Фалцър имаше информация, с която не бе разполагал, когато я беше разпитвал предния ден.

— Не, никога преди това не съм била вътре в къщата — отговори Балард.

Трябваше да приеме, че двамата униформени от Северен Холивуд, които бе срещнала на адреса, са разказали за случилото се.

— Някога преди това била ли си в границите на имота на Томас Трент? — попита Фалцър

— Да, била съм в границите на имота — отговори Балард без никакво колебание.

Таусън се наведе леко напред. Беше обезпокоен. Сутринта Балард не бе споменала пред него опита си да влезе тайно в къщата на Трент, защото не допускаше, че въпросът ще бъде повдигнат. Сега адвокатът трябваше да се надява, че Балард ще съумее да се справи с тези въпроси.

— Как така, детектив Балард? — попита Фалцър

— В петък вечерта се уверих, че Трент е на работното си място в автокъщата, и отидох до къщата му, за да огледам — отговори Балард. — Жертвата беше споменала, че била отведена в „обърната“ къща, и реших, че е важно да проверя дали къщата на Трент отговаря на това описание.

— Детектив, не подадохте ли фалшив сигнал за крадец на Райтуд Драйв, за да улесните това „оглеждане“?

Таусън сложи ръка върху китката й, за да й попречи да отговори, и каза:

— Клиентката ми няма да отговори на този въпрос. Разследването е за прилагане на сила. Няма да обсъждаме странични въпроси.

— Въпросът не е страничен — възрази Фалцър — Според моята информация в петък вечерта детектив Балард е била на верандата пред стаята, в която след това твърди, че е била задържана и в която е убила Томас Трент. В показанията си тя твърди, че не е знаела къде се намира и не е могла да избяга. Това противоречи на събраните от мен факти.

— Да си вътре в една стая и извън нея са съвсем различни неща — възрази Таусън. — Клиентката ми е била нападната, упоена, може би изнасилена — и всичко това се е отразило на възприятията й.