Майкл Коннелли - Късното шоу

Реши, че Фалцър, както и Кастор, е дошъл на срещата пеша, но е минал същите четири пресечки по Мейн Стрийт, а не по Спринг. Мейн беше по-удобна от изхода на административната сграда на полицията, а и така се осигуряваше дистанция между репортера и източника му. Изчака светлината на светофара да се смени и пресече, после тръгна по Пета до Мейн Стрийт. На кръстовището погледна небрежно зад ъгъла, на север, по Мейн. Там, на две пресечки по посока административната сграда, видя мъж да крачи забързано и позна напористата походка на Фалцър.

Понеже се опасяваше, че лейтенантът може да прояви по-голяма предпазливост от Кастор относно възможността някой да го следи, изчака още десет минути и после също тръгна по Мейн. Стигна до Първа, там сви вдясно и продължи към Малко Токио.

Нае стая в хотел „Мияко“, след като на рецепцията я увериха, че може да избира между няколко вида суши от менюто на румсървиса.

Качи се в стаята и веднага си поръча вечеря. После отвори сака и извади дрехите, които смяташе да облече сутринта. Срещата с Фалцър щеше да е решаваща.

Докато чакаше вечерята си, извади телефона и откри през Гугъл служебния номер на адвокат Дийн Таусън. Очакваше да не е в кантората си толкова късно, но не се съмняваше, че ще получи съобщението й. Адвокатите са свикнали клиенти да им се обаждат късно.

И предвид страховете, които бе събудила у него при разговора в неделя сутринта, не се съмняваше, че ще й се обади много бързо.

Свърза се с дежурен, така че разговаря с жив човек, а не с компютър.

— Аз съм детектив Рене Балард, от полицията на Лос Анджелис. Разговарях с мистър Таусън в неделя сутринта във връзка с разследване на убийство. Моля, предайте му възможно най-бързо, че е необходимо да ми се обади тази вечер, колкото може по-бързо, колкото и да е късно. Наистина е спешно.

Прекъсна линията и се приготви да чака.

За да минава времето, пусна телевизора и веднага потъна в пороя политически боричкания и кавги, които кабелните оператори представяха всяка вечер.

Таусън позвъни преди да дойде сушито.

В 8:25 сутринта в сряда Балард влезе в отдел Вътрешни разследвания в административната сграда на полицията заедно с Дийн Таусън. Закъснението беше идея на Таусън — както и решението да пренебрегне двете обаждания на лейтенант Фалцър и записаните съобщения, с които се интересуваше къде е. Така щяха да го изнервят още преди да са отишли при него.

Като шеф на едно от двете подразделения на отдела Фалцър имаше самостоятелен кабинет. Беше малък и се наложи да донесат стол, за да има къде да седне адвокатът. С Балард се настаниха срещу видимо ядосания лейтенант, който затвори вратата, преди да седне.

— Детектив Балард, не знам защо е нужно да присъства адвокат — започна Фалцър. — Все още сте под наставлението Лайбъргър и сте задължена да отговаряте на въпросите ми. Ако в хода на разследването ни се появи криминално престъпление, направените от вас изявления няма да бъдат допуснати в съда.

Вдигна ръце от бюрото в жест, който показваше, че е много просто и не им е нужен адвокат, за да усложнява ситуацията излишно.

— Възнамерявам да съдействам изцяло и да отговарям на всички въпроси — каза Балард. — Но само ако присъства адвокатът ми. В съобщението си казваш, че трябва да изясним някакви несъответствия. Защо не преминем към това, без да се занимаваме с факта, че имам представител?

Фалцър се замисли — приличаше на човек, който се опасява, че му готвят някакъв юридически капан.

— Ще записваме всичко — каза той накрая. — Както и първия път.

Отвори чекмедже на бюрото си и извади цифров диктофон. Докато го включваше на запис, Таусън извади от джоба си телефон, сложи го на бюрото и заяви:

— Ние също ще записваме.

— Както искаш — отвърна Фалцър.

— Благодаря — каза Таусън.

— Да започнем с другата жертва, Беатрис Бопър — започна Фалцър по същество. — В показанията си вчера твърдиш, че е била в безсъзнание, когато Трент я е внесъл в стаята.

— Струва ми се, казах, че „изглеждаше“ в безсъзнание — възрази Балард. — Вниманието ми беше насочено към Трент, не към нея.

— Мисис Бопър ни каза, че всъщност е била в съзнание по това време и се е преструвала, че не е, защото е смятала, че така ще има по-голям шанс да се измъкне от Трент.

— Това е напълно възможно.

— След това тя заявява, че е видяла как с Трент влизате в схватката, при която той е получил фаталните наранявания. И описанието на случилото се, което дава тя, се различава значително от твоето, Балард.